Марин Маринов

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! С представения законопроект се цели промяна в уредбата на адвокатските възнаграждения. Материята е важна не само за адвокатското съсловие, но и за цялото общество. Срочното приемане на измененията е продиктувано от постановеното решение от 21 януари 2024 г. по дело № С-438/22 на Съвета на Европейския съюз. С Решението е прието, че наличието на национална правна уредба, определяща минимален размер на адвокатските възнаграждения, представлява ограничение на конкуренцията с оглед целта по смисъла на чл. 101, ал. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Предлагаме промени в Закона за адвокатурата, като предлаганата промяна в чл. 36, ал. 2 предвижда възнаграждението да бъде справедливо, обосновано и съответстващо на достойнството на професията, без задължителен минимален размер по подобие на практиката, преобладаваща в европейските законодателства. Утвърждава се изключителната компетентност на адвокатските съвети да определят възнаграждение за предоставена правна помощ от адвокат както в случаите, в които съдът иска назначаване на особен представител, така и в случаите, в които се предоставя безплатна правна помощ при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Това кореспондира и с принципа за свобода и независимост на адвокатурата, който принцип е прогласен и в Конституцията на Република България.

С новата разпоредба на чл. 36, ал. 5 се предвижда приемане на наредба с необвързващ характер, която да урежда критериите за примерни адвокатски възнаграждения, поради което няма да се приеме за ограничаване на конкуренцията с оглед целта. Тъй като сме предвидили отпадане на минималния размер на адвокатските възнаграждения, се предвижда и отпадане на дисциплинарната отговорност за договаряне на адвокатско възнаграждение под определения размер и предвиждаме отмяна на чл. 132, т. 5 от Закона за адвокатурата.

Предлагаме и промени в Гражданскопроцесуалния кодекс, като една от основните цели е да се уеднакви практиката за определяне на възнаграждение на особения представител. В хипотезите на чл. 29, ал. 2 от ГПК и чл. 47, ал. 6 от Кодекса, в които няма договор между адвоката и клиента, предлагаме да бъде предвидено изрично възнаграждението да се определя от адвокатския съвет. Предлаганата разпоредба на чл. 78, ал. 5 от ГПК дава възможност на съда да присъжда разноски за адвокатско възнаграждение без ограничение и съобразяване с размерите на наредбата, които служат само за критерии за определяне на възнаграждението при липса на договор. Също така се въвеждат допълнителни и конкретни критерии за намаляване на договореното възнаграждение. Цели се дисциплиниращ ефект върху страните в съдебните производства с оглед те да не правят необосновани възнаграждения за прекомерност. Това ще създаде гаранции за спечелилата за делото страна, която не е предизвикала правния спор, че направените от нея разноски за правна защита ще ѝ бъдат възстановени.

Предвиждат се и промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като предлаганата промяна в разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ДОПК цели да уеднакви режима за назначаване на временен и особен представител в производствата по ДОПК с режима на ГПК и конкретния адвокат и възнаграждението му да се определя от адвокатския съвет. Предлага се промяна, съгласно която юрисконсултите на данъчната администрация ще получават възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Като цяло важно е да направим разноските по гражданките дела, свързани с правната защита, предвидими, тъй като това е от основно значение за защита правата и интересите на гражданите и на бизнеса. Предлаганите промени в по-голямата си част са консенсусни. По тях се работи от дълго време, като в предходната легислатура текстовете бяха прецизирани в Комисията по правни въпроси и беше направено широко обществено обсъждане. Предвид това предлагам на народното представителство да подкрепи внесения от нас законопроект. Благодаря Ви.