Красимир Вълчев

Благодаря, госпожо Председател.

Уважаеми колеги, това е дебат, който се води отдавна, не за първи път го водим в Комисията по образованието, в пленарната зала. Няколко неща се правят тук като внушения, които не са точни.

Първо, че децата учат различни неща. Децата учат едни и същи неща. Принципът на единност се осигурява чрез учебните програми и чрез оценяването. В учебните програми са понятията, знанията, уменията, които трябва да се получат като резултати, и те са отразени в учебниците. Да, в учебниците могат да бъдат представени по различен начин, могат да бъдат изказани по различен начин, но в крайна сметка усвояват едно и също образователно съдържание. Преминавайки от едно училище в друго, те не започват да учат различни неща, а учат едно и също. В края на всеки клас и в края на всеки етап биват изпитвани за едни и същи неща. Принципът на единност се осигурява чрез учебните програми, а не чрез учебниците. Да, имаме проблем с учебните програми, това, което и господин Методиев каза – в нашите учебни програми нямаме достатъчно акцент върху възпитателната функция, така наречения елемент за формиране на отношения и нагласи, прекалено амбициозни са откъм знания, респективно прекалено неамбициозни откъм формиране на умения. По част от дисциплините, особено видно по математика, учениците препускат, не остава време за затвърждаване на знания, за упражнения. Това ги демотивира. По други пък имаме прекалено много фактология, съответно не остава време за осмисляне, за свързване на знания, за задълбочено учене. Това, разбира се, не е само функция на учебните програми. Другите основни елементи в системата на образованието са подготовката на преподавателите, квалификацията, начините на преподаване и оценяването. Много е важно за какво оценяваш децата. Ако ги изпитваш да наизустяват, те ще наизустяват. Един от основните проблеми на нашата система е, че възпроизвежда културата на заучаване. Тя я възпроизвежда и с учебните програми, и с оценяването, но в най-малка степен бих казал, че го възпроизвежда с учебниците. Учебниците следват учебната програма.

Друг е въпросът доколко учебниците задълбочават проблема. Да, те задълбочават проблема, но не защото имаме повече от един учебник, а защото оценяването на учебниците страда от пороци. Оценяването на учебниците се извършва от външни оценители, които министърът на образованието не държи отговорни. Те най-често ги оценяват формално. Чувал съм част от разсъжденията при оценяване, част от разсъжденията на самите издателства, които казват: ние, за да се застраховаме, слагаме повече учебно съдържание в учебниците, отколкото изискват програмите.

От една страна, програмите са ни свръхнатоварени, от друга страна, учебниците задълбочават проблема. Имаме проблеми със стила, в част от дисциплините доминира академичният стил, но това не са неща, които ще решим с един учебник. Напротив, рискуваме да създадем други проблеми. Аз вече имах възможност в реплика на госпожа Нинова да кажа част от тях. Първо, че рискуваме да останем без учебници. Другото, което казах, е, че ако министърът на образованието и науката е излъчен от БСП и БСП носят отговорност за Министерството на образованието, аз бих подкрепил този законопроект. Защо? Защото вероятността да останем без учебници било следващата или по-следващата учебна година, е значителна. За да се случи този законопроект, това означава с много творчески ентусиазъм, екип от автори, художници, коректори, да се обединят, да направят учебник, без да са сигурни дали той ще бъде одобрен, имайки предвид, че ще бъде одобрен един от многото кандидатстващи най-вероятно. Дори това да се случи, много вероятно е то да се повтори, да се случи втори път. След това имаме риска от обжалване на обществената поръчка, което означава, че ние можем да имаме забавяне от порядъка на над шест месеца, което в много голяма степен гарантира това, че няма да има учебници.

Беше казано, че учебниците ще осигурят качество. Няма никакви доказателства за такава връзка между качеството на обучението и учебниците. Страните с повече от един учебник, където няма ограничение на учебниците, нямат по-ниски резултати по PISA, напротив, имат по-високи.

Какво ни показва международният опит? Имаме няколко страни с предимно злощастен опит в избора на един учебник. Избор на един учебник имаме в Русия, където беше избран този подход, за да се премахне негативното отношение към Сталин и да се величае Путин. Имаме в Унгария, но там 80% от учебниците са спрени заради дела за авторски права, тъй като на практика бяха преписани предишните учебници, които бяха на издателства. Имаме в Гърция от времето на хунтата на полковниците, но тези учебници на практика се ползват в много малка степен и се ползват предимно учебни помагала. Полша също има злощастен опит – след решението да се ограничат учебниците имаше множество дела за авторски права, които доведоха на практика до блокиране на всички процедури и оставането без учебници.

Най-несъстоятелен е аргументът пък, че ще се намали корупцията, когато се централизира. Тоест Вие, вносителите на Законопроекта, казвате: не вярваме на учителите, че са честни, вярваме на Министерството на образованието или на някакви оценители. Като централизираме възлагането, ще намалим корупцията. Това противоречи на всички правила за корупционен риск или всички разбирания за корупционен риск. Корупционният риск е толкова по-голям, колкото е по-голям обемът на разполагаемия ресурс и колкото е по-централизиран.

Последното, това, което беше казано, че ще намали цената и няма да се плаща за много учебници. В момента държавата плаща за един учебник. На всеки един ученик му се плаща за един учебник. Няма никакви доказателства, че цената ще бъде намалена. Само ще Ви дам пример – за десет години, между 2010-а и 2020 г., цената на учебниците не беше увеличена. Държавата плащаше една и съща цена, въпреки че през това време трудът беше поскъпнал два пъти, хартията беше поскъпнала с 50%. Тоест и тук нямаме доказателство, че това ще се случи. Ако искаме да намалим цената, държавата просто може да определи по-ниски нормативи. В момента може да се каже, че цената е оптимална, доколкото миналата година имаше такъв случай – издателства отказаха да доставят новите безплатни учебници от осми до дванадесети клас. Отказаха да ги доставят с този аргумент, че цената е недостатъчна, което означава, че няма щедро финансиране за учебниците от страна на държавата.

Един от упреците на вносителите беше, че държавата давала много средства. Тя дава много повече средства от миналата година, защото подкрепихме Вашето предложение да има безплатни учебници от осми до дванадесети клас, което предложение е добро дотолкова, доколкото всички ученици трябва да имат достъп до безплатен учебник. Благодаря.