Докладчик Маргарита Генчева

„ДОКЛАД

за първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за личната помощ, № 50-454-01-24, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 5 юли 2024 г.

Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 31 юли 2024 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за личната помощ.

На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика Лазар Лазаров – заместник-министър, Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване“, Ненко Салчев – началник на отдел „Трудово право и условия на труд“, и Елеонора Пачеджиева – директор на дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“, Веска Събева – заместник-председател на Националния съвет на и за хората с увреждания, Даниела Лазарова – член на Управителния съвет на Асоциацията на родители на деца с епилепсия, и Анета Диловска от Съюза на инвалидите в България.

Законопроектът бе представен от народния представител Звезделина Каравелова.

Според вносителя целта на предложения законопроект е първа стъпка към реализиране на адекватна политика към хората с увреждания.

С предлаганата промяна в § 1 се разширява кръгът на ползвателите на лична помощ с лица, които още нямат решение на ТЕЛК, но са с влошено здравословно състояние и имат нужда от чужда помощ, определено на база на етапна епикриза от лекуващ лекар.

Следващата промяна предвижда увеличаване на асистентската подкрепа с до 72 часа за почивни и празнични дни за хората с четвърта степен на зависимост от интензивна подкрепа чрез назначаване на втори личен асистент.

С § 3 и § 4 се предлага добавката за чужда помощ по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване на лицата от четвърта група да не се превежда на Агенцията за социално подпомагане след назначаването на личен асистент, както и ползвателите да не дават писмено съгласие за това. Кумулативно лицата да получат социална пенсия за инвалидност, добавка за чужда помощ и да ползват личен асистент.

С последната предлагана промяна се разширяват изискванията към лицата, назначавани за лични асистенти, като от този кръг се изключват лица с увреждания с решение на ТЕЛК с чужда помощ, както и лица, вписани в регистъра на педофилите и в регистъра на насилниците, когато последните бъдат създадени.

Според вносителя средствата по § 1, необходими за 6 месеца до излизане на решението на ТЕЛК, са около 7 млн. лв.

По § 2 необходимите средства ще са около 80 млн. лв., които да бъдат заплатени от общините.

Към Законопроекта е приложена предварителна оценка на въздействието съгласно чл. 70 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

В постъпилите становища редица институции и организации са изразили позиции.

Министерството на труда и социалната политика продължава да поддържа становището, че разширяването на достъпа до механизма „лична помощ“ на законово ниво би било обосновано единствено при наличие на емпирично изпитана методология за оценка на индивидуалните потребности, основаваща се на функционирането, която би била надеждна да отговори на реалните нужди, в рамки, съобразени с възможностите за поддържане на балансиран бюджет. Предложеният законопроект противоречи на философията и принципите на Закона за личната помощ и създава неравнопоставеност при предоставянето на помощ незабавно.

По § 1. Наличието на валидно експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК е необходимо условие, което гарантира достъпа на хората с увреждания до социални плащания, лична помощ и друга публична подкрепа, като изрично са предвидени случаите за преустановяване или спиране на осигурената подкрепа.

Редакцията на чл. 8, ал. 1 от Законопроекта на практика посредством предложението за нова т. 3 ще позволи на всеки човек с 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност в страната да бъде обект на предоставяне на лична помощ без определена от органите на медицинската експертиза потребност от чужда помощ, при това незабавно въз основа на епикриза от лекуващ лекар.

По този начин се допуска приоритизиране на тази група хора с увреждания спрямо други рискови групи, което противопоставя едни уязвими лица спрямо други и нарушава социалната солидарност на гражданското общество като цяло.

Същевременно следва да се има предвид, че не всяко увреждане предполага зависимост от грижа. Именно степента на потребност от подкрепа и зависимост от грижите или помощта на друго лице, както и невъзможността за самообслужване обуславят необходимостта от асистентска грижа.

За 2024 г. общо бюджетните средства за финансиране на личната помощ се очаква да достигнат над 1,04 млрд. лв., в това число за сметка на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. по реда на чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване – над 123,8 млн. лв., и за сметка на бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2024 г. по реда на чл. 8д от ЗСПД – над 21,1 млн. лв. Нарастването спрямо 2023 г. е в общ размер над 333,4 млн. лв.

Предложението за разширяване на кръга на ползвателите на механизма за лична помощ крие риск от многократно повишаване на финансовия ресурс, необходим за неговото обезпечаване, в случай че предложенията се приемат и влязат в сила от 1 януари 2025 г.

По предоставените от Агенцията за социално подпомагане справки за периода януари – юни 2024 г. средномесечният брой на подпомаганите лица с трайни увреждания, които са с 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или трайно намалена работоспособност, без определена чужда помощ е приблизително 92 000. Към настоящия момент законоустановеният кръг на ползвателите е около 80 000 лица.

Приемането на разпоредбата ще създаде условия, при които ползвателите по механизма могат за нараснат два и повече пъти за минимален период от време. Това би довело не само до затруднения в осигуряването на необходимите средства за сметка на държавния бюджет – над 2 млрд. лв., но и до засилване на недостига на асистенти, което би засегнало по-силно най-нуждаещите се, които и без това трудно си намират асистент.

По § 2 и § 4. Съществува неяснота на типа и обхвата на грижата, която ще се предоставя.

Предложената редакция на чл. 13, ал. 3 и ал. 6 ще доведе до несправедливо противопоставяне спрямо ползвателите с установена първа, втора и трета степен на зависимост от интензивна грижа, както и до нарушаване на въведената административна процедура за включване, отчитане и контрол на механизма „лична помощ“.

Предложението ползвателите на лична помощ с установена четвърта степен на зависимост от интензивна подкрепа и получаващи социална пенсия за инвалидност да не преотстъпват на Агенцията за социално подпомагане добавката за чужда помощ по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване, отпускана от Националния осигурителен институт, след определянето на асистенти и сключването на трудов договор. Това ще генерира допълнителен разход от 3,9 млн. лв. месечно или 46,8 млн. лв. годишно. В случай че отпадне ангажимента за преотстъпване на добавката за чужда помощ, ще е налице двойно финансиране, при което от държавния бюджет ще се изплащат средства за финансиране на едни и същи или сходни дейности в приблизителен размер 93,6 млн. лв. годишно.

По § 5. Предложената промяна в чл. 25, ал. 1 по същество води до усложняване на нормите с изисквания спрямо асистентите за личната помощ, които вече се съдържат в действащата уредба, с оглед да благоприятстват и да бъдат в интерес на ползвателите на лична помощ, а именно асистентът да не е поставен под запрещение, да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и спрямо него като извършител на домашно насилие да не са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие на ползвател на лична помощ.

Освен това доставчикът на лична помощ може да поставя и други изисквания към асистентите по своя преценка в зависимост от потребностите на ползвателя.

Със свое становище Държавната агенция за закрила на детето не подкрепя предложенията, направени в § 1 до § 4, защото се нарушава принципът на равнопоставеност и недискриминация и се поставят едни ползватели в по-благоприятна позиция спрямо други. Подкрепя се само предложението за допълнителните изисквания към кандидатите за асистенти.

Агенцията за хората с увреждания по принцип подкрепя Законопроекта, но отбелязва сериозните административни затруднения, които би предизвикал при изпълнението му от общинските администрации.

Конфедерацията на независимите синдикати в България не споделя изложеното в мотивите на Законопроекта, тъй като промяната, която се предлага с § 1, изключва от механизма за чужда помощ групата на деца с 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане. Сключването на трудов договор за асистентска подкрепа само за празнични и почивни дни е в противовес с норми от Кодекса на труда. Липсва финансов разчет за прилагането на мерките по § 3 и § 4, както и аргументи за прилагане на този подход. Счита се, че чл. 25, ал. 1, т. 2 от действащите норми в Закона за личната помощ покриват новите предложени изисквания с § 5.

Националният съвет на и за хората с увреждания чрез становище от Веска Събева като заместник-председател на НСХУ подкрепя § 2 до § 5 от Законопроекта и не подкрепя предложените промени в § 1.

Националната гражданска инициатива „Системата ни убива“ напълно подкрепя Законопроекта, като предлагат от § 2 да се изключат децата до 18 години с допълнителни 72 часа, защото те са гарантирани с родителска грижа и не се нуждаят от допълнителна подкрепа.

В последвалата дискусия взеха участие народните представители Деница Сачева, Илиана Жекова, Любен Иванов, Петя Цанкова, Айтен Сабри, Александър Вълчев, Венеция Ангова и Георги Георгиев.

Народните представители от всички парламентарни групи декларираха подкрепа на Законопроекта, подкрепиха част от институционалните бележки на Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт по него и изразиха съгласие по предложението на народния представител Георги Георгиев за създаване на междуведомствена работна група, която да разработи методология за оценка на реалните индивидуални социални потребности на нуждаещите се лица, както и да създаде механизъм за лишаване от ползване на механизма за личната помощ на лицата, които злоупотребяват с него.

След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 14 гласа, без гласове „въздържал се“ и „против“, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:

Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за личната помощ, № 50-454-01-24, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 5 юли 2024 г.“