Благодаря, господин Председател.
Законът за личната помощ е в сила от 2019 г., като в него се посочва, че личната помощ е механизъм за подкрепа за пълноценно участие в обществото, за извършване на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален характер, и за преодоляване на бариерите за функционалните ограничения.
Тук обаче идва едно голямо но! Макар и създаден в полза на хората в неравностойно положение, за техните близки и хората, които им помагат, този закон не е достатъчно широкообхватен и не урежда всички възможни страни на проблема и често е критикуван от засегнатите лица. Това породи и у нас желанието да го променим и използваме това свое право като законотворци.
В тематичния доклад за хората с увреждания, изготвен по Програма „Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвимите групи“ 2014 – 2021 г., изготвен от Националния статистически институт, се казва още, че почти половината от хората със силни ограничения – 40,3%, живеят в риск от бедност в сравнение с 19,9% от хората без ограничения. Бедността и социалното изключване възпрепятстват хората да живеят достойно и да участват активно в социалния живот. Дори в Конвенцията на ООН ни вменяват задължението да се погрижим адекватно за тези наши съграждани и сънародници. Опасността те и техните семейства да живеят в бедност е реалност и е недопустима за държава – член на Европейския съюз, през 21 век.
Редно е да отбележим, че и недостатъчното социално включване или тоталната липса на всякакъв социален контакт обрича тях и семействата им на едно обикновено вегетиране, а те има какво да дадат на България, на себе си и на света.
Ето и един пример: хората с над 90% увреждания получават социална пенсия за инвалидност, чийто размер обаче е фиксиран под линията на бедност, което по законен начин ги оставя напълно безпомощни по отношение на осигуряване на чужда помощ, когато в семейството бедността и нищетата са ежедневие. Социалната пенсия за инвалидност е недостатъчен доход за хората, които не са работоспособни и никога не са работили именно защото те са тотално зависими от помощта на семействата си, включително и при приема на вода и храна. Предлаганите промени в Закона за личната помощ са само първа стъпка към реализиране на адекватната политика към хората с увреждания. Ето и част от нашите акценти:
Участие в пълна степен в икономическия и социалния живот на хората с увреждания. Да се предприемат действия и да се разграничи ясно експертната оценка за вид и степ ен на увреждане от оценката за работоспособност на освидетелстваното лице. Законодателни стъпки, които да персонализират отговорността на лекарите в цялостния процес на експертизата, както и механизъм за контрол. Оценка на вид и степен за функционалните увреждания, които са извън типичните за възрастта промени. Личната помощ да е незабавна и да се получава чрез епикриза от лекуващ лекар за влошено състояние, възникнала необходимост от чужда помощ.
С предложените в § 2 промени са дава възможност на най-тежките случаи, а именно хората с четвърта степен на зависимост, да имат втори асистент, който да ги обслужва до 72 часа месечно през почивните и празничните дни, включително включване на тази необходимост в индивидуалната оценка на потребностите. Промяната на коефициента за преобразуване на точките в часове, както следва – с 1,765, като това ще даде възможност за автоматичното преизчисляване на броя часове лична помощ на всеки ползвател, като не се предлага увеличаване на дневните часове, а се подсигурява човекът с увреждания с часове лична помощ и през почивните дни.
Промените в § 3 и § 4 са свързани с добавката за чужда помощ. Добавката за най-тежките случаи от четвърта степен се запазва, защото трябва да подсигурим достойното съществуване на тези хора. Ползвателите се облекчават административно, защото всички ние – здравите хора, знаем колко е сложно да се тича по институциите и можем само да си представяме колко е сложно на хората със степен на висока инвалидност в неравностойно положение.
Намаляване на риска от домашно насилие – изключване на хипотезата лица, осъдени за престъпление от общ характер, да заемат позицията на асистент. За нас е изключително важно услугата да се предоставя адекватно в домашна среда. Това подкрепя и усилията на държавата в тази насока.
С настоящия законопроект за изменение и допълнение на Закона за личната помощ смятаме, че въвеждаме необходими и полезни промени за съществуващото вече законодателство. Подкрепата му е подкрепа за хората в неравностойно положение и техните семейства, които отдавна се надяват да се промени съществуващото законодателство в по-справедлива форма. Благодаря.