Томислав Дончев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, госпожо Вицепремиер, господин Министър! Аз ще се опитам да погледна нещата от друг ъгъл, като категорично твърдя, че ние сме в ситуацията да имаме един голям слон в стаята и да говорим за мухата на лампиона.

Защото фокусираме разговора – това е разбираемо – върху промените в Националния план за възстановяване и развитие в компонент 4, коментираме второто плащане, изобщо забравихме, че ние аванс нямаме – имаме само първо междинно плащане, и изобщо не обръщаме внимание на най-големия проблем. И понеже така сме учени с Вас – преди да вадим изводи, да работим с числа, нали така, хайде малко числа: плащанията по НПВУ на четвъртата година от допустимостта на разходите са малко над 900 милиона, или 5,8% от цялата разполагаема сума по Плана, 15 милиарда бруто, тоест със съфинансирането от наша страна. За да е ясно какво означава това, ще напомня, че до края на срока за допустимост на разходите остават по-малко от две години, тоест ние за четири години сме платили под 6% и се очаква за по-малко от две години да платим 94%. И коментираме второто плащане! Това е легитимна тема – второ плащане трябва да има, и реформите трябва да се направят по правилния начин.

Само че, уважаеми колеги, ние сме похарчили до момента една трета – една трета от първото междинно плащане. Една трета! Впрочем, разговаряйки с колеги, оптимистите считат, че ще загубим около една трета от финансирането по Плана. Реалистите считат, че ще загубим половината. Няма да Ви казвам какво мислят песимистите.

Продължаваме с числата. Хайде да споменем и средствата по линия на кохезионната политика, специално програмен период 2021 – 2027 г., където ситуацията с нищо не е по-добра. Плащанията са малко над 5,2% – милиард и три от разполагаемите 26 милиарда бруто. Напомням на всички, че цялото налично финансиране за България до 2030 г. специално по оперативните програми е 67 милиарда лева, тоест средствата по НПУ са около една четвърт. Впрочем не знам по същата тази причина ние защо говорим само за Националния план за възстановяване и не обръщаме внимание на останалото финансиране – оперативни програми, RЕPower JTF, като по отношение на някои от тези специални инструменти ситуацията е още по-трагична.

Най-добрият начин да разберем къде сме е като се сравняваме с другите или със себе си и аз направих такова сравнение. Към същата референтна дата, тоест месец септември 2017 г. – това е предишният програмен период, тоест три години и осем месеца от началото на програмния период и началото на допустимостта на разходите – плащанията по линия на кохезионната политика са 12,2%, тоест над два пъти повече. Аз ще бъда още по-краен. Спомням си първия ни програмен период – най-трудния, нова държава членка без опит – лятото на 2010 г. плащанията бяха 10%. В този смисъл ние сме в ситуацията на най-лошо използване на европейските средства в историята на членството на България в Европейския съюз. И това не е всичко.

Тази година отчитаме и постигане на правилото N+3 И аз съм убеден, че Вашият екип вече Ви е снабдил с реалистична прогноза какъв е рискът от загуба. Според мен рискът е огромен предвид забавянето на плащанията. И ситуацията не може да се опише по никакъв друг начин освен като катастрофа. Това е най-сложната ни публична система, най-капризната, с най-фини настройки и очевидно четирите години политическо безвремие и експерименти хич не ѝ се отразиха добре. Съжалявам, че без Вие да носите персонална отговорност за ситуацията, в която се намираме, носите отговорността да положите всички усилия да излезем от нея.

Безспорно е важно дали сме получили едно или две плащания по Плана за възстановяване, нищо, че останалите държави са на четвърто или на пето плащане. Както споменах, разбира се, трябва да обръщаме внимание на Плана, но и забравяме, че той е само една четвърт от цялото финансиране. В годините назад България успяваше да покрива една голяма част от публичните инвестиции със средства от Европейския съюз и аз твърдя, че това е правилната рецепта. В добрите години 60%, 70% от публичните инвестиции са покривани със средства от Европейския съюз и е ужасно тъжно, че в момента не можем да правим това.

Съвсем кратко няколко концептуални извода от ситуацията, в която се намираме: имаме драстичен спад на публичните инвестиции – това, което описвам. Драстичният риск от загуба на средства означава нереализирани инвестиции – пътища, железници, водопроводи, образователна инфраструктура, културна инфраструктура, болници, средства за бизнес – категорично по-голям товар върху бюджета. Нямам предвид само, че в последните години трупаме дефицити, а патологията ние да изместваме средства от Европейския съюз с бюджетно финансиране. Никоя умна държава не прави така! Умните държави правят точно обратното!

И не на последно място, имайки 25-годишен опит с тази материя, това, което се случва, е безпощаден индикатор за състоянието на държавността. Както казах, това е най-чувствителната, най-сложната ни система и самият факт, че тя към момента е разградена, показва какво е нивото на държавността.

И последно. Препоръчвам на всички колеги да изчетат излезлия преди няколко дни доклад „Драги“. Това е вероятно най-добрият документ с произход ЕС, който съм чел в последните 20 години.

Там приоритет, акцент е конкурентоспособност, реиндустриализация и повече инвестиции! Повече инвестиции в икономиката.

И е срамно, госпожо Вицепремиер, че ние като държава сме се докарали до състояние да не може да осъществим тези инвестиции. Знам, че имате много предизвикателства, но разчитам заедно с екипа си, колкото и да е късно, колкото и да е безнадеждно, да положите всички усилия поне да минимизираме катастрофата, която се задава. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)