Христо Проданов

Благодаря, уважаеми господин Председател.

Уважаеми колеги, ние от нашата група в Комисията подкрепихме този законопроект, ще го подкрепим и в залата единствено и само поради една-единствена причина и тя е, че в регламента за определяне на националните курорти се вкарват допълнителни изисквания, които подпомагат в известна степен това туристите да се чувстват по-сигурни, по-спокойни и по-защитени. В същото време обаче този закон, както признават и вносителите, не решава нито един проблем, свързан с управлението на националните курорти, точно обратното – задава много въпроси, защото много от предложенията не са уточнени как ще се осъществяват, кой ще отговаря за тях и за тяхното финансиране.

Знаете, че националните курорти в България са една изключително тежка тема по простата причина, че те чисто и като притежание, и като собственост има различни варианти и ситуации, в които изпадат. Примерно имаме курорти, които са изцяло приватизирани и са частни – като „Албена“, като „Златни пясъци“. Има такъв, като „Слънчев бряг“, който половината е на акционерното дружество, другата половина е на общината. Банско е трети случай, който е селищна единица, който е изцяло населено място, подчинено на кмета на Общинския съвет. Това наистина е една много голяма, много широка тема, която трябва да бъде решена, нейните проблеми трябва да бъдат решени със специален закон – закон, подобен на Закона за управление на индустриалните зони. Защото тези селищни единици и тези национални курорти могат да бъдат управлявани ефективно само ако бъдат управлявани точно по такъв специален закон.

За съжаление, политическата криза и обстановката в България в последните три години не позволяват да се заседава, да се мисли по една такава наистина дълбока и сериозна материя, каквато е управлението на националните курорти.

Сега ще кажа някои от нещата, които ни притесняват нас от парламентарната група – това, с което започнах в началото. Примерно курортът „Слънчев бряг“, който, както Ви казах, половината е на акционерното дружество „Слънчев бряг“ АД, другата половина е на Община Несебър. Данъците – туристическият данък, местните данъци и такси, се плащат в Община Несебър. Кой подсигурява и кой плаща допълнително за пожарната, за медицинското обслужване, за полицията или охранителната фирма, която ще подсигурява обществения ред? Кой плаща за цялата територия, като тя е разделена и има двама различни собственици? „Златни пясъци“, който беше даден тук като пример и засегнат в Доклада, имат между другото и становище във връзка със Законопроекта. Там е изцяло частно приватизирано дружество. Да, обаче какво се случва на практика? Хотелиерите плащат местните данъци и такси и туристическия данък в Община Варна, в същото време обаче плащат и за инфраструктурата на акционерното дружество, и то не малки такси, дори доста големи такси. В същото време те пък носят отговорност за поддържане на алеи, градинки, канализация, водопровод, електрическа мрежа и така нататък. В същото време не се уточнява кой събира парите и кой ще плаща за тези допълнителни услуги и изисквания, които се вменяват в Закона за управление на националните курорти.

В заключение ще кажа – подкрепяме духа на Закона, защото той предлага повече сигурност, спокойствие и увереност на туристите, които посещават националните курорти, но в същото време задава и много въпроси, които трябва да намерят своето разрешение именно в специален закон, който да урежда управлението на индустриалните зони. Както казаха и вносителите чрез господин Дилов, ще дадат достатъчно време между първо и второ четене всички тези въпроси, които аз зададох от трибуната, да получат своите отговори. И евентуално в едно следващо Народно събрание след по-задълбочено обсъждане с бранша, с туристическите организации, със заинтересованите страни да се получи наистина нещо работещо. В крайна сметка ролята на законодателството е да решава проблемите и въпросите, а не да задава допълнителни такива. Благодаря.