Вяра Тодева

Уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми колеги! Във връзка с представения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, бих искала да насоча Вашето внимание към следното.

Националните курорти безспорно се нуждаят от регламентация, доколкото една от целите на Закона за туризма е да се създадат условия за устойчиво развитие на тези курорти. Такава регламентация трябваше да бъде създадена с наредба, приета от Министерския съвет и предложена от министъра на туризма и министъра на здравеопазването. Както посочи и господин Любен Дилов, тази разпоредба е приета 2020 г., но към момента все още такава наредба липсва. От представеното становище от министъра на туризма става ясно, че създадената междуведомствена работна група е предложила тези критерии да бъдат създадени именно с изменение в Закона за туризма.

Същевременно § 1, т. 16 от Закона за туризма регламентира какво е национален курорт, като с този законопроект се предлага обявяването на национален курорт да става с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на туризма, като отпада изискването същият да е обявен за курорт по чл. 76, ал. 2 от Закона за здравето.

В същото време разпоредбите на Глава осма от Закона за здравето запазват своето действие, поради което считаме, че внесеният законопроект не предлага устойчиво решение, напротив – ще предизвика хаос в сектора, що се касае до регламентацията на курортите. Не става ясно и какво се случва с обявения с Решение № 153 от февруари 2012 г. Списък на курортите в Република България и определяне на техните граници. Курортите от този списък с национално значение ще трябва ли да кандидатстват наново, за да придобият статут на национални курорти, или не?

Отделно от горните съображения, така предложен, този законопроект не е в полза на създаване на обективни критерии за определяне на един курорт за национален. Разписаните в Законопроекта критерии, на които следва да отговарят националните курорти, за да бъдат обявени за такива, са напълно субективни, с изключение на един от тях – да има налична аптека на територията на общината. И в становището на Министерството на туризма е посочено, че липсва яснота и конкретика в критериите, като същите не са съобразени с действащото национално законодателство.

На следващо място, категорично не може да бъде подкрепена идеята заявление за обявяване на национален курорт да се подава само от общините, на чиято територия ще попада националният курорт или част от него. В тази насока са и част от изразените становища по Законопроекта.

Категорично не можем да подкрепим и разписания ред за разглеждане на заявленията в 14-дневен срок от подаването им от комисия, назначена от министъра на туризма, в състав от пет до девет члена. Предвидено е комисията да заседава, когато присъстват повече от половината от членовете ѝ, а решенията да се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите, тоест при една назначена комисия от пет члена достатъчно е да присъстват трима от тях, за да се проведе заседание и с решението на два гласа „за“ да бъде обявен един курорт за национален. Разбирате, че това е напълно неприемливо. Дори при една стандартна процедура по ЗОП например комисията заседава само в пълен състав и приема решения по този начин.

На следващо място, не можем да подкрепим и текстовете на чл. 56к, регламентиращи извършването на периодични извънредни проверки чрез длъжностни лица, посочени от министъра на туризма, доколкото се предвижда проверката да отчита резултатите от изпълнението на въведените субективни критерии.

Както е посочено и в голяма част от постъпилите становища по Законопроекта и доколкото става въпрос за национални курорти, организацията и управлението на туристическите дейности и специфичните въпроси, свързани с развитието на националните курорти като туристическа дестинация, следва да бъдат уредени в една обща наредба или в Закона, а не така, както е предвидено в този законопроект. Тъй като Законът за устройството на Черноморското крайбрежие е специален закон с териториален обхват на територията на Черноморското крайбрежие и крайбрежната плажна ивица, считаме, че е недопустимо § 3 – за поставяне на преместваеми обекти на територията на националните курорти, да препраща към чл. 13, ал. 3 от този закон.

В заключение – предвид изложеното и представените становища по Законопроекта, представителите на парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ в Комисията не подкрепихме така предложения законопроект, като считаме, че регламентацията следва да бъде предложена от ресорните министерства. Само така можем да гарантираме, че решенията ще бъдат прозрачни, обосновани и в интерес на развитието на националните ни курорти, без да се допускат неясноти или субективни критерии.