Докладчик Георги Валентинов Георгиев

Благодаря Ви, господин Председател.

„ДОКЛАД

за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 51-454-01-57, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 30 декември 2024 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 51-454-01-58, внесен от Бойко Методиев Борисов и група народни представители на 30 декември 2024 г.; и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 51-554-01-2, внесен от Атанас Зафиров Зафиров и група народни представители на 6 януари 2025 г.

На свое заседание, проведено на 7 януари 2025 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 51 454 01-57, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители, тоест посочените три, колеги; Законопроектът, внесен от Бойко Методиев Борисов и група народни представители, и Законопроектът, внесен от Атанас Зафиров и група народни представители.

От името на вносителя господин Златан Златанов представи Законопроекта, № 51-454-01-57, като посочи, че Законопроектът цели да възстанови основополагащата роля за опазването на българското общество през вековете, която има източноправославното вероизповедание и да изпълни със съдържание предоставената му защита по чл. 13, ал. 3 от Конституцията на Република България и прогласената му значимост в Преамбюла и в чл. 10 от Закона за вероизповеданията.

Господин Златанов допълни, че е необходимо да се попречи на допуснатата възможност за регистрация на повече от една православна църква като юридическо лице, която да използва в своето наименование името „православна“.

Законопроект, № 51-454-01-58, беше представен от господин Георги Георгиев, който отбеляза, че с приемането на Закона за вероизповеданията през 2002 г. е осигурена възможността за регистриране на вероизповедания при спазване на ясни законови критерии и при наличие на призната по закон Българска православна църква. Той добави, че съгласно чл. 13, ал. 3 от Конституцията на Република България традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание, като според чл. 10, ал. 1 от Закона за вероизповеданията, то има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния ѝ живот. Господин Георгиев допълни, че негов изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква.

Отбеляза се, че всяка православна църква, в случай че не бъде призната от другите православни църкви по правилата на наднационалното универсално право, каквото е каноничното право, част от което са и решенията на Вселенските събори, тя не съществува като такава и следователно такава църква дори да бъде призната от държавата, няма да носи белезите на православна църква. Уточни се, че поради тези съображения не може друго вероизповедание да използва понятието „православна“ в наименованието си и други производни.

Той посочи, че законодателят признава само тази Българска православна църква – Българска патриаршия, която е утвърдена по каноните на Вселенската църква и това е традиционното православно вероизповедание, което има предвид конституционната норма на чл. 13, ал. 3, като това законодателно решение дава основание да се приеме, че се признават правилата на Вселенската църква относно единството, тоест че се санкционира и зачита каноничното право, тъй като единствено съгласно неговите разпоредби Българската православна църква – Българска патриаршия, е част от Вселенската църква.

Отбеляза се, че регистрираните вероизповедания могат свободно да определят своите наименования, но ясно трябва да се отличават от признатата по закон Българска православна църква.

Уточни се, че разбирането за единственост, което изначално е дадено от законодателя на Българската православна църква – Българска патриаршия, се нуждае от словесно утвърждаване, за да се изключи каквато и да е възможност за неправилно правоприлагане и/или тълкуване.

Господин Георгиев посочи, че тълкувателната по съществото си особеност на допълващия текст предполага на същия да се даде действие от влизането в сила на Закона за вероизповеданията от 2002 г., както и да се уредят в преходните и заключителни разпоредби последиците, свързани със заварени производства по регистрация, и такива при извършена регистрация в противоречие с чл. 10 от Закона за вероизповеданията.

Законопроект, № 51-554-01-2, беше представен от госпожа Мая Димитрова, която отбеляза, че съгласно Конституцията, разпоредбите на Закона за вероизповеданията и каноничното право Българската православна църква – Българска патриаршия, е част от Вселенската църква и се признават нейните правила относно единството. Допълни се, че съгласно Решение № 3 от 2003 г. на Конституционния съд преценката за идентичност е свързана с наименованието на вероизповеданието и всяка от думите носи определяемост и характеристика, присъща на съответното вероизповедание. Добави се, че регистрираните вероизповедания могат свободно да се регистрират, но следва да се съобразяват при определяне на своите наименования с нормата на чл. 15 от Закона за вероизповеданията, за да се изключи възможност за неправилно правоприлагане и/или тълкуване и за запазване в цялост наименованието на Българската православна църква като единствена с това наименование.

Отбеляза се, че на вероизповедания по заварени производства по регистрация и регистрирани до този момент се предоставя двумесечен срок за промяна на наименованието им съгласно изискванията на чл. 15, ал. 3 от Закона за вероизповеданията.

Законопроектите съответстват на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на законопроектите на първо гласуване в рамките на заседанието, проведено на 7 януари 2025 г., се проведе и публичното им обсъждане.

В обсъждането взе участие народният представител Атанас Славов, който в качеството си преди всичко на църковен настоятел, член на Българската православна църква и преподавател в сферата на религията, посочи, че по принцип споделя мотивите на трите законопроекта, но счита, че изброените методи и цели са негодни за постигане на резултат. Той призова да се поискат становища от Комисията по канонични въпроси на Светия Синод, дирекция „Процесуално представителство“ в Министерството на правосъдието и експерти от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и едва тогава да се разгледат по същество законопроектите.

Господин Славов изрази опасения от ретроактивното влизане в сила с повече от 20 години на Законопроект, № 51-454-01-58, с вносител Бойко Методиев Борисов и група народни представители, от международния отзвук, включително на политическо ниво от Комитета на министрите в Европейския съд по правата на човека, заради определен брой вече влезли в сила решения, както и не на последно място от недопустима намеса в компетентността на българския съд.

В резултат на проведеното обсъждане Комисията по конституционни правни въпроси със 17 гласа „за“, 3 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 51-454-01-57, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 30 декември 2024 г.;

с 20 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 51-454-01-58, внесен от Бойко Борисов и група народни представители на 30 декември 2024 г. и

- с 20 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 51-554-01-2, внесен от Атанас Зафиров и група народни представители на 6 януари 2025 г.“