Георги Валентинов Георгиев

Благодаря, господин Председател.

Уважаеми колеги, чухте подробно становището на Комисията. Позволете ми само да акцентирам на два момента от мотивите към нашия законопроект, особено с оглед казаното днес.

Нека да не забравяме, че векове наред Българската православна църква е била крепител на българите, дори във времена, в които не е имало българска държавност формално. Затова с приемането на Закона за вероизповеданията през 2002 г. бе осигурена възможността за регистриране на вероизповедания при спазване на ясни законови критерии и при наличие на призната по закон Българска православна църква.

Всяка православна църква, ако не бъде призната от другите православни църкви по правилата на наднационалното универсално канонично право, всъщност няма как да бъде част от тази общност. Решенията на Вселенските събори са именно източник на такова. Такава църква дори и да бъде призната от държавата, няма да носи белезите на православна църква, поради което не би могло и не считаме за редно да носи в наименованието си и да използва понятието „православна“.

Заключителен аргумент в тази връзка е Решение № 3, което само бе маркирано в становището на Комисията от 2003 г. на Конституционния съд. В него се казва, че църквата няма две наименования – едно – теологично, за вътрешна употреба, и второ – светско, за законова регламентация. Както названието „православна“, така и именуването ѝ като „Едната Света, Съборна и Апостолска“ съгласно чл. 1 от Устава на Българската православна църква е част от нейното самоопределяне.

Така че по повод аргументите на господин Славов, че старостилците не предявявали претенции, но нека да си бъдат регистрирани: нека да си дадем сметка като народни представители за объркването и за допълнителната грижа, която се опитваме да вменим на миряните, които, като влязат в черква – не знам колко от Вас са изисквали документи, с които да установят всъщност този храм към кое вероизповедание ще бъде. Това не може да се очаква да вменим на българските граждани и при всички положения идентични наименования създават огромен риск от объркване, каквото мисля, че не е желателно.

Достатъчно поводи има за разделение в нашето общество, нека със законодателни мерки, които трябва да бъдат прецизирани между първо и второ четене, да бъдат взети различни становища след широк обществен дебат в рамките на експертната общност, разбира се. Нека ние да не даваме допълнителни поводи за разкол, особено след години, в които той вече е бил преодолян. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)