Атанас Зафиров

Благодаря Ви, господин Председател.

Мисля, че след днешното изслушване едва ли има нужда от допълнително убеждаване на народното представителство, но все пак ще прочета нашите мотиви към Законопроекта.

„Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква“. Така законодателят в чл. 10, ал. 1 от Закона за вероизповеданията признава само тази Българска православна църква – Българска патриаршия, която е утвърдена по каноните на Вселенската църква, и това е традиционното православно вероизповедание, което има предвид конституционната норма на чл. 13 , ал. 3. Това дава основание да се приеме, че се признават правилата на Вселенската църква относно единството, като така се зачита каноничното право, тъй като единствено съгласно неговите разпоредби Българската православна църква – Българска патриаршия, е част от Вселенската църква.

В Решение № 3 от 2003 г. на Конституционния съд се казва: „Църквата няма две наименования – едно – теологично, за вътрешна употреба, и второ – светско, за законова регламентация. Както названието „православна“, така и именуването като една: „Едната, Свята, Съборна и Апостолска“ – в чл. 1 от Устава на Българската православна църква, е част от нейното самоопределение. Преценката за идентичност е свързана с наименованието на вероизповеданието, като всяка от думите носи определяемост и характеристика, присъща на съответно вероизповедание. Нещо повече, законодателят в чл. 16 от Закона за вероизповеданията е дал възможност, ако съдът прецени, че има необходимост от специални знания, да може да поиска експертно становище от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет.

Възможността да се регистрират различни църкви, съдържащи в себе си вкупом думите „българска“, „православна“ и „църква“, поставя отново православната ни църква, регистрирана ех lege, пред изпитания, с които вече се е сблъсквала до влизане в сила на Закона за вероизповеданията през 2003 г.

Именно това ни дава основание да внесем допълнение в чл. 15 на Закона за вероизповеданията, добавяйки нова ал. 3. Това се прави с цел да се внесе яснота, пълнота и да не се подлага на тълкуване чл. 10 и чл. 15 от Закона. Регистрираните вероизповедания могат свободно по този начин да се регистрират, но да се съобразяват при определяне на своите наименования с нормата на чл. 15 от Закона за вероизповеданията. По този начин ще се запази в цялост наименованието на Българската православна църква като единствена с това наименование. Разбирането за единственост, което изначално е дадено от законодателя на Българската православна църква – Българска патриаршия, се нуждае от словесно утвърждаване, за да се изключи каквато и да било възможност за неправилно правоприлагане и/или тълкуване.

В същото време на регистрирани вероизповедания, които са в противоречие с новосъздадената норма на чл. 15, ал. 3, и с цел да се гарантират правата на гражданите и правото им на сдружаване, недопускане на дискриминация, независимо от признака, чийто носител са, трябва да се даде възможност за пререгистрация в разумен срок, който определяме на 2 месеца, като ясно сме разписали тази възможност в § 2 – 6. Благодаря Ви.