Дотолкова, доколкото през Комисията за енергийно и водно регулиране преминават бизнес плановете на ВиК операторите – независимо дали са общински, или са регионални, или държавни – искам да отбележа, че Комисията по никакъв начин не разграничава в своите критерии и в прилагането на закона тези два вида ВиК дружества.
Едновременно с това – впрочем министър Иванов засегна този въпрос, вече трета година се правят неуспешни опити най-после да се приеме закон за ВиК услугите. Тъй като периодично при всяка нова версия Комисията е сезирана за становище, а дотук Комисията за енергийно и водно регулиране е представила четири поредни становища, аз настойчиво апелирам към министър Иванов най-после законът да бъде внесен в Министерския съвет, след което и в Народното събрание. Особено важно е такива щекотливи въпроси като току-що поставения да намерят своето решение и тогава да бъдат задължителна норма.
Все пак това, което много амбицира общините да имат собствено ВиК дружество, е, първо, че действително почти всички са общини, които се снабдяват на гравитачен принцип и цената им е понякога два-три пъти по-ниска, а естествено, когато влизат и имат единна цена за цялата обособена територия, тяхната цена на водата ще нарасне сериозно. Но има и втори проблем, а той е, че когато е общински ВиК операторът, много по-голяма възможност имат кметовете и общинските съвети да контролират и да насърчават ВиК инвестиции в определени направления, които те считат, че са важни за общината. Докато за създаването на ВиК асоциация често пъти доста формално подхождат асоциациите. Благодаря Ви.
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк: