Галин Дурев

Проливането на кръв, особено между сънародници, наистина е нещо, което би трябвало изключително да ни огорчи. Днес по всяка вероятност оценките, които ще получат събитията от този период, ще бъдат разнопосочни, ще бъдат разнозначни и всеки може да даде своята оценка, но ние трябва да снемем политическата емоция от тези дни, ако искаме в крайна сметка да имаме едно по-добро бъдеще. Това е роля на историците, а не на политиците. Нашата роля е да правим всичко възможно да пазим мира и да съхраняваме единството на българския народ. Нека да си припомним тази болезнена истина. Отново ще Ви кажа, насилието ражда насилие и за да преодолеем този порочен цикъл, ние трябва да умеем да погледнем и отвъд себе си.

Едно от достиженията на нашия преход е именно това, че успяхме мирно да преминем през всички тези сътресения. Това ни даде възможност да се фокусираме и върху социалните и икономическите проблеми на страната, което би следвало да бъде нашият приоритет, а не всякакви исторически спомени. И когато днес говорим за жертвите на 1 февруари, е хубаво да се върнем по-назад, хубаво е да се върнем след края на Първата световна война. И всяка година в минутата мълчание, която тази година се учудвам, че не е включена в дневния ред на Народното събрание, е хубаво да си спомним и за Александър Стамболийски и Александър Греков, за Сергей Румянцев и Гео Милев, за жертвите на атентатите, на всички политически убийства през тези години, за интернираните, за изгорените села, хубаво е да си спомним и за отрязаните глави от полиция и жандармерия, и разбира се, е хубаво да си спомним и за всички онези, които намериха смъртта си по време на политическите трусове след 1945 г., но тази минута мълчание трябва да бъде национална минута мълчание, уважаеми колеги, защото в противен случай рискуваме всяко едно политическо действие оттук да продължи да всява политическо разделение в България. Това не ни е необходимо в днешния ден, защото имаме значително по-важни приоритети пред страната. И аз Ви призовавам да загърбим малко тези политически употреби, призовавам Ви да не се позовавате вече на мъртъвците, за да мотивирате политическите си кампании, защото 35 години след края на прехода мисля, че е време да помислим в други перспективи за развитието на България. И нека една национална минута за мълчание да замени нашите ежегодни двуминутки на омразата, с които продължаваме да занимаваме българския народ. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)