Румен Христов

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Аз апелирам тази комисия да бъде запазена, но същевременно съм съгласен с това, което казаха и господин Ганев, и господин Дилов по отношение на това по какъв начин тя ще продължи. Има примери в Източна Европа, какъвто е примерно този в Полша, които преди 20 години създадоха Института за паметта на нацията, но там страницата, за която говорим в момента, беше прочетена в самото начало на демократичния преход. Както стана и с архивите на Щази в Германия, както стана и в много други държави. Разликата между тях и нас е, че ние, за разлика от доста източноевропейски държави, нямахме Закон за лустрацията. Това е една от грешките, които Съюзът на демократичните сили допусна и за която аз смятам, че си носим вината и до днес.

Но така или иначе, архивът наистина е много интересен. Той трябва да бъде съхранен. Дали ще бъде към Държавния архив, дали ще бъде в Института за съхраняване паметта на нацията, е един дебат, който ще се развие в обозримо бъдеще, но когато говорим за средства, паметта също струва някакви пари. Да не говорим за избитите и разбитите животи на десетки хиляди по време на тоталитарния режим. И от тази гледна точка съществуването на тази комисия изигра своята роля до голяма степен.

Нейната основна задача беше да информира обществото. Нямаше никакви санкции за тези, които бяха разкрити като съпричастни към репресивните структури на Държавна сигурност, на тоталитарния режим. Виждаше се през годините, че се появяват в различни парламентарни групи, в различни общински съвети, даже кметове и така нататък – хора, които бяха съпричастни към тези структури и които по никакъв начин не бяха лустрирани или остракирани.

Вярно е, че през последните години броят на хората, които се появяват като съпричастни, намалява, но ако допуснем, че първите вербувани на 18 – 19 години сега са на 54 – 55 години, това означава, че и за в бъдеще е хубаво да информираме обществото. Ние не правим нищо друго с тази комисия, освен да информираме обществото, а обществото да реши по какъв начин ще се отнесе към кандидатите на изборни длъжности. В този смисъл апелирам към всички колеги да подкрепим правилата за избор на нови членове на Комисията, която през последните години свърши немалка работа. Само ще спомена, че имаше седем избора за последните 3 – 4 години за Народно събрание, избори за местна власт, евроизбори, президентски избори и през всички тези избори се правеха проверки на кандидатите. Така че не може да се каже, че тя не си е свършила работата, освен събирането и обработването на тези архиви, които са много важни за паметта на България. Благодаря Ви.