Галин Дурев

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! На днешния ден отново скланяме мълчаливо глави пред личността и героичното дело на Апостола на свободата Васил Левски. Век и половина след неговата трагична гибел той остава пътеводната светлина на българската държавност, в която всички ние търсим упование, слушайки тръбата на едноминутното мълчание.

Достойни ли сме обаче да се славим с името на Апостола, или в тази прослава търсим прикритие от собствените си слабости и прегрешения? Риторичен е въпросът постигнахме ли неговите завети за демократска, чиста и свята република, в която да се даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство и да се повдигне храм на истината и правата свобода. Когато стотици хиляди българи поднасят своите венци и цветя пред паметниците из цялата страна, те отново и отново поглеждат с надежда към младото лице на българската свобода. В мислите си отново викат на помощ Апостола и разчитат на неговата жертвоготовност, себеотрицание и здрав разум, защото Левски не е просто идеализиран образ на борбата, идеализиран образ на свободата, Левски е еталонът за това как именно се работи за Отечеството.

Днес в тази сграда, в тази зала хората в нея би трябвало да сме основният пазител на заветите на Апостола. Но, уважаеми колеги, той не ни завеща непрестанни кавги, псувни и безсмислени батални сцени, той не ни завеща егоцентризъм и безмерно нахалство – той завеща на България тиха и нечакаща признание работа. Ако днес успеем да постигнем дори само това от неговото наследство, то вече ще сме постигнали много.

Вчера на площада в Карлово чухме младата Рая да завършва есето си с думите: „Народе, събери си съчките!“ Едва ли може да има по-ясно и категорично изразяване на очакванията на поколенията след нас. И никак не е случайно, че дори младите – нашето бъдеще, призовават все по-често в мислите си Апостола. Те го търсят, защото ние оставаме твърде далеч от висотата на техните очаквания. Българският дух остава неразривно свързан с името на Васил Левски и който си въобразява нещо различно от това, то значи, че е твърде далеч от обществено-политическия ни етос. Именно безсмъртието на името на Апостола ни задължава да следваме непоколебимо неговите завети. Той е бил преди нас и далеч ще надживее незначителните проблеми на политическото ни всекидневие.

Затова, уважаеми колеги, днес се обръщам и към Вас с молба за повече смирение и разум, защото нито човекът Васил Иванов Кунчев от Карлово, нито Левски – светлият образ на българската свобода, заслужават нашите мисли и поведение. Апостола и България изискват от нас друго и дано имаме сили и отговорност пред историята да намерим правилния път. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)