Джейхан Ибрямов (права и свободи – ДПС)

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители!

„ДЕКЛАРАЦИЯ

от името на „Демокрация, права и свободи – ДПС“

Днес, 21 февруари, е Международният ден на майчиния език. Тази дата е определена от ЮНЕСКО за международен празник през 1999 г., а през 2002 г. е призната и от ООН. Неговото отбелязване е важно за всеки човек, за всеки етнос и за всяка нация, но в България това отбелязване е свързано с особена чувствителност. За нас тази дата е не само празник, но и ден, в който следва да почетем паметта на десетки български граждани, загубили живота си, защитавайки своето име, своя език и своята култура. Да споменем хилядите репресирани, пожертвали свободата си, за да съхранят идентичността си, да припомним за напусналите родните си места и лишили се от всички материални ценности и социална среда в името на достойнството и самоуважението, и това не беше много отдавна.

За майчиния език могат да се кажат много неща – че е богатство, че е част от езиковото многообразие, че съхранява културните традиции в света, че формира толерантност и диалог. На всеки език има литературни произведения, които карат хората да преживеят емоционално и естетически значимостта на своя език. Всеки народ има своя Иван Вазов и своя Ран Босилек, които възкликват „Език свещен на моите деди“ и „Родна реч, омайна, сладка“.

Но задаваме ли си въпроса какво всъщност е за всеки от нас майчиният език, какво може да накара хората да пожертват много, за да го съхранят? Отговорът е свързан с въпроса, зададен по друг начин, и той е: „Кой съм аз, кои сме ние?“ Винаги има пресечни точки и неща, които свързват хората в различни общности – културни, граждански, религиозни, териториални, професионални. Възможните общности са много и взаимно се преплитат, допълват и надграждат. Те правят всеки човек такъв, какъвто е и какъвто може да бъде. Част от тях са индивидуален избор и определят неповторимостта на всеки човек. Другата част е същността, принадлежността към етническа и религиозна общност, към гражданство и родина, към наднационални култури и общочовешки ценности, и когато някой взриви съответната пресечна точка, общността се обединява, защитава и отстоява себе си.

Този въпрос е почти екзистенциален, защото е първото нещо, което ни определя, с което се самоосъзнаваме, което ни представя пред другите. Това е основополагащо за всяка идентичност и важи за всеки език. И тук ще цитирам доктор Ахмед Доган, който в края на 2023 г. написа: „Това, което можа да добави цивилизацията пред 20 век, е зачитането на правата и свободите на човека и малцинствата като основни ценности на нашия свят. ДПС е субект и носител на това ценностно постижение. Смяната на поколенията в политиката винаги трябва да преосмисля този казус, защото проблемът за идентичността е свързан със свободата и достойнството на човека и е положен в темела на модерния либерален свят.“

Понятията „официален“, „роден“ и „майчин“ език са в различни отношения. Те могат да се припокриват, да се различават, а в някои случаи – да се противопоставят. Тяхната реалност има правни, политически, демократични, социални и ценностни проекции. В Европейския съюз тази терминология е ясно дефинирана и съответно препоръчана, като са определени и факторите, които могат да ги утвърждават и развиват.

Неоспорим факт е ролята на образователната система и в България е направено недостатъчно, но и немалко в това отношение. Въпреки спорната страна относно качеството, официалният език е застъпен, а понякога е и фаворизиран, в добрия смисъл на думата, във всички класове на средното образование. Нещо повече, след членството ни в Европейския съюз и много напуснали страната през последното десетилетие българската държава създаде възможности за българските граждани в много страни да изучават официалния език.

Тук е мястото да разгледаме и направеното от българското образование за майчините езици на етническите малцинства, за прилагането и отстояването на гарантираното от Конституцията право, защото дълги години в образователната система изучаването на майчиния език е свързано със сериозни проблеми. Защото дълги години борбата на държавата с финансови кризи и с икономически проблеми постави на заден план духовната сфера. Защото предразсъдъци, дискриминация и ксенофобия – понякога прикрито, понякога открито, продължават да съпътстват политическите процеси, публичните дейности и личния живот на хората. Малките на пръв поглед успехи са постигнати с упорит труд, с постоянство и с непрекъснато преодоляване на съпротивата на всички нива, прикрита обикновено под криворазбрана демократичност.

Днес липсващите от 92-а година учебници по турски език са вече факт. В началото на 23-а година Народното събрание постигна още една „малка“ победа – от 190 гласували, 190 подкрепят безвъзмездно осигуряване на учебници по майчин език. Думата малка е в кавички, защото става въпрос за немного голям бюджет, за немного голям брой ученици и за немного голям проблем с процедури. Но успехът е голям, защото в парламента е постигнато единомислие, защото е защитен принципът за грижата и контрола на държавата, отразени в закона, защото се базира на една от европейските ценности за зачитане на културното, религиозното и езиковото многообразие.

Европейските ценности и препоръки определят учебния предмет „Майчин език“, наред с официалния, като първата от 8-те европейски ключови компетентности за учене през целия живот, а те формират общообразователните предмети. В българското образование обаче този учебен предмет не е сред тях. Не може учебният предмет „Чужд език“ да е общообразователен, а майчиният да не е. За нас е еднакво важно българските граждани да владеят книжовно както официалния, така и своя малцинствен език, и то да го владеят добре, за да имат самочувствие на достойни български граждани, за да комуникират със самоуважение на майчиния си език, за да имат един по-богат свят, защото, както казва Лудвиг Витгенщайн: „Границите на моя език обозначават границите на моя свят.“

Дължимото не е само в образователната сфера. Културата, традициите и обичаите на различните етноси в България продължават да съществуват, но липсва ясно формулирана държавна политика за тяхното съхраняване и развитие. Днес няма да говорим за използването на официалния език в публичното пространство, за исторически останали думи и за чистотата на езика, но има един детайл, който за нас е важен – тогава, когато в един език се пренасят само обидни думи от друг език, това е проблем. Проблем е за езика, проблем е за носителите на този език, проблем е за комуникацията в обществото.

Тук, разбира се, не може да пренебрегнем владеенето на чужди езици. Има една турска поговорка: „Един език – един човек. Два езика – двама души.“ Колкото повече езици владеем, толкова сме по-открити към света, толкова го възприемаме от различни гледни точки, толкова повече имаме достъп до общочовешката култура и ценности, но често тяхното владеене погрешно се тълкува като престижност, защото, ако не владееш официалния и майчиния си език, това също е проблем.

Днес е ден да празнуваме. На много места в България той ще се отбелязва от различни етноси с техните песни, танци и стихове. За този ден може да кажем написаното от участничка в конкурсите „Букет“:

„Покани ме в твоя свят.

Не го познавах. Не знаех, че го има.

Изпя ми песни за любов

и болка на език различен, но разбрах те.

Танцуваш също като мен,

макар да е с други стъпки.

Усмихваш се с моята усмивка.

Разбирам те, ти също мен.

Покани ме в твоя свят.

А той за мен и теб е човешки.

Един е, сега разбрах.“

Днес е ден и за почит към тези, които бяха убити от държавния репресивен апарат преди 1989 г., поради това, че защитаваха своята идентичност. Списъкът е дълъг, но ще изчета имената на няколко от тях: Абди Ейбрахимов Мустафов Чолаков от община Якоруда; Юсеин Асанов Караалилов от село Корница; Тефик Тефик Хаджи от село Брезница; Назифе Хасан Мустафа от село Медовец; Сали Ибрям от село Доброплодно; Кеазим Ибрямов Пашов от община Ардино; Тюркян Фейзула Юсеин от община Кирково; Муса Мюмюн Якуб от община Кирково; Мюмюн Мустафа Ахат от Момчилград; Мехмед Ахмед Хабил от Момчилград; Сезгин Салим Караюмер от село Езерче, Разград; Ибрям Ахмедов Юмеров от община Котел; Неджиб Осман Неджиб от Каолиново; Мехмед Салиев Сарач от община Каолиново. Поклон пред паметта им!

ДПС обединява хора от различни етноси, обединява хора, приемащи България за своя родина, обединява тези, които имат самочувствието, че са европейски граждани и съкровено пазят имената, дадени им от техните родители, песните на своите майки и езиците, които ги правят толкова богати, официалния български език и майчиния си език. Пътувайки първо към себе си, а после и към един по-богат свят, в който духовното общуване премахва ксенофобията и предразсъдъците, свят, в който разбирателството и толерантността са възможни, ние ще продължаваме да изпращаме своите най-съдържателни и най-красиви послания. Честит международен ден на майчиния език! Благодаря за вниманието.“ (Ръкопляскания от „Демокрация, права и свободи – ДПС“.)