Джевдет Чакъров (права и свободи – ДПС)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Прегледът, който бих искал да направя относно бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г., бих искал да бъде направен през призмата на това, погледът, че той е подготвен основно от предходния служебен кабинет и Вие в това отношение, господин Министър, сте заварили този бюджет. Кратката съпоставка, бързата съпоставка, която може да се направи, е следната:

Новият проект за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г., подготвен от кабинета Желязков, залага с около 65 млн. лв. по-малко средства, отколкото предвидените в отменения законопроект на служебния кабинет. Общо 9 млрд. 450 млн. лв. са заложени приходи в новия проект при 9 милиарда 510 милиона в стария. Заложените разходи са 8 милиарда 850 милиона, при 8 милиарда и 900 милиона в предишния на служебното правителство, който беше отменен. Средствата са с цели 1 млрд. и 200 млн. лв. повече спрямо този бюджет през 2024 г.

Орязване на средствата спрямо предишния вариант е предложено по всички основни пера, като половината от намалението е в парите за болнична помощ с 30 млн. лв. по-малко, заложени са и 200 хиляди по-малко хоспитализации, но броят им остава над милиони. В бюджета за 2025 г. кабинетът Желязков предлага общо за медицински дейности 5 млрд. и 700 млн. лв. за болнична медицинска помощ, 4 милиарда и 100 милиона за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания от два и половина милиарда лева, за дентални дейности, включително заплащане изработката на медицинско изделие „тотална зъбна протеза“ – добре, че това е включено, в предходните години това не беше и се отхвърляше, 416 млн. лв. За изследване заложените пари са 303 млн. лв. Планирани са 2 милиона и 100 хиляди хоспитализации при 2 милиона и 300 хиляди в арената на служебния кабинет.

През 2025 г. се очакват и допълнителни разходи за лекарствени продукти, принадлежащи към нови международни непатентни наименования, включени в Позитивния лекарствен списък през 2024 г., които ще се заплащат от 2025 г. както за нови терапевтични показания на вече включени в Позитивния лекарствен списък лекарствени продукти.

В новия проект е заложен механизъм за контрол на разходите за болнична помощ, като цените на клиничните пътеки ще бъдат коригирани, ако се установи преразход. Интересно как? Експерти, лекари и пациенти имат сериозни възражения спрямо такъв подход, защото в редица сфери клиничните пътеки са наистина много сериозно недофинансирани. Заложеният бюджетен резерв ще е в размер на 278 млн. лв.

За съжаление, отново се приема бюджет, без да е предвидена каквато и да е реформа в здравната система у нас.

Вече, господин Министър, посочих, че този бюджет е наследен от служебния кабинет и наистина за в бъдеще да се има предвид и то не само от управляващото множество, а от всички с възможно максимален консенсус на широка основа, такава реформа.

Не са предвиждали и нова система на контрол, която да регистрира ефективността и качеството на медицинското обслужване. Основно половината средства отиват отново в болничната помощ, докато в Европейския съюз бюджетът за болнична помощ е между 18 и 27% от общите разходи. Запазва се дисбалансът между болничната и извънболничната помощ.

Отново се залага превес на болничното лечение вместо да се финансира профилактиката и превенцията в извънболничната медицинска помощ. Статистиката е повече от красноречива за огромната потребност от превенция и профилактика.

За съжаление, страната ни е с най-ниска продължителност на живот от страните в Европейския съюз и с най-малка преживяемост при заболяванията, които са предотвратими. Имам предвид скрининг и профилактика – като инсулти, инфаркти и онкологични заболявания.

Разходите за лекарства също е много добре да отбележим и да се види, че са около 28 – 30%, докато средствата за лекарства в страните от Европейския съюз се движат от 13 до 21 – максимум до 22%, тоест близо два пъти повече пари отделяме ние, най-бедните в Европейския съюз, за лекарства.

Запазва се дисбалансът между разходите за болнична помощ и средствата за превенция. По този начин за болнична помощ и лекарства ще се разходват близо 80% от средствата. Въпреки че има известно увеличение на средствата за извънболнична помощ, те са крайно недостатъчни с оглед на целите, които би било редно да бъдат постигани.

Напоследък излезе интересно изследване, направено в САЩ и там е видно, че превенция в доболничната помощ от един долар спестява около 10 долара в болничната помощ. Така че добре е този подход да бъде взет предвид и да се прилага в нашата страна.

За съжаление, този бюджет запазва и високия процент на доплащане от страна на пациентите, което у нас е 44 – 45%, докато в Европейския съюз е максимум 15%. По данни на Световната здравна организация всички стари страни – членки на Европейския съюз, покриват този критерий. Доплащане над 30% се счита за критично ниво според световните здравни стандарти и това е много сериозна индикация – да се обърне внимание на този факт и на това обстоятелство.

За поредна година не се изпълнява и препоръката на Европейската комисия, която се отправя вече редица поредни години – да се изградят болници за долекуване. Тяхната липса натоварва с разходи пациентите, товари се и болничната система.

Ще подкрепим бюджета, защото в случая е видно, че става въпрос за кризисен бюджет и е добре за в бъдеще всички ние – политиците, да имаме както нееднократно съм призовавал от тази висока трибуна, да имаме надпартиен консенсус – политически, за реформа в здравеопазването. В това отношение отново ще повторя, че ние политиците сме длъжни на всички в страната относно функционирането на системата на здравеопазването, защото въпреки увеличението на средствата – близо 2 милиарда за последните две години, е видно, че нито се подобрява функционирането на системата на здравеопазването, нито пациенти са доволни, нито лекарите са доволни. Така че имаме цели, които трябва да преследваме и да постигаме. Благодаря.