Ивайло Митковски

Уважаеми господин Председателстващ, господин Министър, господин Управител на Здравната каса! Бюджет в размер на над девет и половина милиарда лева е нещо много сериозно за тази институция, или увеличение с около 16% спрямо миналогодишния. Но тук прави впечатление още в началото, че почти половината – над четири милиарда, са отделени за болнична помощ, нещо, което казаха и преждеговорившите колеги. Този дисбаланс в полза на болничното здравеопазване е недопустимо нещо, за което говорим от много години независимо кой е бил управител на Касата, кой е бил министър, нещо, което и в този бюджет остава нерешено.

Положителното в този бюджет – на Касата, е, че са предвидени средства за финансиране на аптеки в труднодостъпни и отдалечени райони, като се планира продължаване на политиката от предходната година. Само през 2020 г. за тази цел бяха заделени около 70 млн. лв., което доведе до разкриване на 22 нови аптеки в населени места без предишен достъп и услуги и 11 денонощни аптеки. Дано тази година с предвидените средства този ръст бъде увеличен.

За съжаление, положителните неща в бюджета на Касата горе-долу се изчерпват с това. Радвам се за това, което казаха колегите от управляващо мнозинство, че не са съгласни с доста от дефектите в този бюджет, че няма да има намаление на средствата след средата на годината и че ще се изплатят неразплатените надлимитни така наречени средства, което звучи така успокояващо.

За съжаление, в проектобюджета за 2025 г. не са предвидени отделни и конкретно средства, предназначени за лечението на психични заболявания. Финансирането на психичната помощ е включено в общите разходи за болнична и извънболнична медицинска помощ. Въпреки увеличението на общия бюджет средствата, насочени към превенция и извънболнична помощ, остават по-ниски в сравнение с тези за болничната помощ. Това може да ограничи възможностите за ефективна превенция, ранна диагностика, което от своя страна увеличава натоварването върху болничната система.

Колеги, днес обсъждаме бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г., но въпросът, който трябва да зададем, е, осигурява ли този бюджет справедливост за хората, които реално крепят здравната ни система? Говорим за милиарди левове, но отново липсват ясни механизми, които да гарантират, че средствата ще стигнат до онези, които са в основата на здравеопазването – лекарите, медицинските специалисти и специализантите, рехабилитаторите и лаборантите.

Година след година виждаме как системата се задъхва, а управляващите я оставят да се оправя сама. Лекарите са пренатоварени, демотивирани и масово напускат държавния сектор.

С постоянния ръст на минималната работна заплата разликата във възнагражденията между висококвалифицираните медицински специалисти и останалите професии намалява. Вместо да ценим годините образование, опит и отговорност, която носи един лекар, ние допускаме той да бъде поставен в ситуация, в която трудът му е недооценен. В същото време от него се очаква да работи на предела на силите си, да се справя с недостиг на персонал и остаряла материална база.

Друг сериозен проблем е, че в бюджета на НЗОК няма предвидена целенасочена политика за стимулиране на дефицитните специалности – педиатрия, неонатология, инфекциозни болести анестезиология и други. Това са направления, без които системата просто не може да функционира, но специалистите в тях са все по-малко. Ако не направим реални стъпки, скоро ще се окажем в ситуация, в която няма да има кой да лекува децата ни, кой да поеме тежките случаи, кой да стои до пациентите в реанимацията.

Другият голям въпрос е дали средствата в бюджета ще бъдат разходвани ефективно. Всяка година виждаме огромни суми за здравеопазване, но реалната промяна в условията на труд и възнаграждение на медицинските специалисти остава незабележима.

Какво се случва с тези средства? Кой носи отговорност за това, че парите не достигат до хората, които са на първа линия в здравната система? Здравеопазването не може да функционира без своите специалисти. Няма значение колко средства ще отпуснем за нови апарати, болнични ремонти, лекарства, ако няма кой да лекува пациентите. Лекарите заслужават не просто уважение, а реална подкрепа чрез достойно заплащане, по-добри условия за работа и сигурност, че държавата застава зад тях.

В края искам да Ви запозная, господин Министър, професор Ангелов, доцент Иванов и останалите колеги, с един случай, който се разви между 1 и 3 март с български пациент, който илюстрира каква е осигуреността от лекарска и медицинска помощ. Българска пациентка на 1 март в един средно голям черноморски град пада и травмира китката си. Направена ѝ е снимка в болницата, където се установява фрактура, но няма ортопед. Тази жена се обръща по телефона към ортопед, който я съветва да отиде или във Варна, или в Добрич. Отива в един от тези два града, където ѝ е направена нова снимка, поради липса на ортопед ѝ е сложен гипс и е пратена да си отиде вкъщи. Страданията ѝ продължават, тя отново е насочена към един от двата големи градове, отива и вече е приета в ортопедично отделение, където се установява нова фрактура. За нейно нещастие става от болничното си легло в ортопедичното отделение на тази голяма болница в голям български град, пада и получава фрактура на глезена. В ортопедичното отделение на тази голяма болница в голям български град няма дежурен ортопед. Тя е натоварена на линейка и насочена към друга болница в същия град, където най-после вчера е започнало оперативното ѝ лечение.

Ние говорим тук за отдалечени райони, за малки райони, труднодостъпни райони. Колеги, виждате какво става с осигуреността в големи български болници, и то със специалности, които не са дефицитни. До това води лошото отношение на обществото, недофинансирането, немотивацията на българските лекари. Поради тази причина призовавам този бюджет на Националната здравноосигурителна каса да не бъде подкрепен. Благодаря Ви.