Мюмюн Мюмюн (права и свободи – ДПС)

Благодаря, уважаема госпожо Председател.

Уважаеми министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! В продължение на това, което исках да кажа, като репликирах господин Димитров, а именно идеята за магазини в пощите.

Уважаеми господин министър Тахов, чух едно Ваше мнение по темата. Казахте, че това е нелоша идея. Надявам се да размислите, а да размисли и залата – да не подкрепи такова предложение, защото то е обречено на провал от самото начало. Няма как с 10 милиона, без нищо предвидено – няма никаква оценка, никакво КСС, никаква прогноза, да се предприеме такова действие, да се направи едно държавно предприятие, да се апортират всички тези имоти, предполагам, в това държавно предприятие, да се изпълнят проектите, а знаете, че там изискванията за хранителни магазини никак не са малко – от органите, които проверяват именно хранителните магазини.

Да приемем, че се направят. Какво още трябва да се случи обаче? Трябва да има разпределителни центрове, трябва да се купува продукцията от производителите и да се складира, трябва да има различни видове автомобили за различните стоки и за зареждане на тези магазини, трябва да има огромна администрация, която да контролира всички тези процеси – това е счетоводство, ревизия и контрол и така нататък. Това е огромен разход и огромна администрация.

Да приемем, че и това се случи. Какви процедури ще се направят за покупка на продукцията? Как ще се определят фирмите, от които ще се купува продукцията? Това трябва да са търгове, тръжни процедури, те отнемат време. Като не знаят пощите, примерно тези магазини, какво количество ще продават, какво количество ще зареждат, какво ще възлагат като поръчка, защото там ще има продукти, които нямат такъв дълъг срок на годност, ще има много сериозна фира. Тоест всичко това го разказвам, за да обърна внимание, че ще има един много сериозен разход и тези 10 милиона най-вероятно, докато приключат всички тези процедури по самите помещения, ще дойде новата бюджетна година и ще трябва народните представители, които са към онзи момент в тази зала, пак да заложат много сериозни средства в следващия бюджет, за да продължи тази идея, или всичко, което е направено, да кажем, че е приключило и отива на вятъра.

След това обаче още един или няколко дефекта. Какво се случва с фирмите, които са конкурентни на тези, които ще доставят на държавното предприятие? Тази конкурентна среда – там ще настъпи един дисбаланс, те ще трябва да продават на магазини, големи хипермаркети, които така или иначе ще продават по-скъпо, тоест държавата им става конкуренция, а не партньор и да помага за развитие на бизнеса.

Какво ще се случи с магазините? Представете си – не говорим само за големите градове, представете си за малките общини около областните центрове или пък да не кажа и селата. По селата има едно магазинче, две магазинчета или в тия малките общини по две, три, четири такива, автоматично държавата им става конкурент и тези магазини са обречени на фалит. И това са предприемчивите хора в малките населени места, те не са и толкова много. И като ги изгоним от тези населени места, а в един момент и като обявим фалит на това търговско дружество, защото има други примери, които дават колегите, които преди малко се изказаха с такива намерения за държавни предприятия, то няма и кой да упражнява такава дейност.

Но като цяло, ако идеята е да помогнем на хората, които са в трудно положение, то този ефект няма да бъде постигнат. Защото кой купува или по колко купува, кой ще регулира бедния, богатия или с какви доходи има право да купува? Може ли един да отиде да изкупи цялото брашно, да речем? Тези регулации са трудни, този ефект няма да се постигне, който се цели.

Така че, ако мислим да помогнем на хората и ако ситуацията е толкова тежка, първо трябва да преценим тази мярка временна ли е. Ако е временна, не си заслужава да инвестираме толкова много в материална база и техника, ако щете хладилна, охладителна, замразяваща и така нататък. За да достигне до хората по-адекватно, по-бързо, може да се мисли за друг начин за помагане на хората, било то през Агенция „Социално подпомагане“, ако щете и със смяна на закон през Червен кръст, или регулации, за които Вие говорите там, с цените на продуктите, но тази идея като цяло е обречена на провал и не е добра идея.

Госпожо Петкова, ще поискам още само тридесет секунди, за да довърша мисълта си от предния път. Понеже се изказахте за прага на ДДС-то, цената не плаща крайният клиент, невинаги. Защото при някои дейности няма стока и фактура, тоест цената се образува и от труда – като, да речем, по-занаятчийските, защото дадохте примери с фризьорски салони и така нататък, тоест това ще изяде от печалбата на хората, които се занимават с бизнес. В повечето случаи заради прага, то си личи, че това са хора или семейства, които целят около 1500 – 2000 лв. месечна печалба. Ние ще ги обречем, както казах, или да влезнат в сивия сектор и тогава ще намалим от корпоративния данък, като целим приходите от ДДС.

Затова ще помоля и НАП да не бърза с оценката за 5 – 6 месеца, да даде срок една-две години на тази мярка, тогава да направи оценка. Това ми е молбата и към Вас, и към народните представители. Благодаря.