Георги Кръстев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Доцент Кузманова, благодаря за Вашето участие в дебата, тъй като той значително е важен, въпреки прибързаното му вкарване в пленарната зала, тъй като проблемът действително е много голям.

Некредитните банкови институции, или така наречените колекторски фирми, които злоупотребяват със своите правомощия и извършват нехуманни действия, дори бих определил, към хора, които са задлъжнели, трябва да бъдат разследвани и когато има данни за престъпление, разбира се, да бъдат осъждани.

Точно поради тази причина считам, че текстовете трябва да бъдат много прецизно изпипани и Вие много правилно казахте, че всъщност можем да намалим наказанията за определен състав.

Искам да обърна внимание на още една хипотеза, в която виждам, че е възможно да намалим отново предвиденото наказание. Става дума за второто предложение в § 2 на Законопроекта, където всъщност за умишлено увреждане на имущество в основния състав по чл. 216, който в момента имаме по Наказателен кодекс, предвиденото наказание е до пет години. Това, което са предложили колегите от МЕЧ, отново е до четири години. Да, разбира се, вдигането на долната граница е добра практика, която би допринесла именно за наличието поне на условна присъда, а не пробация, но съответно пък намаляваме горната граница, което не мисля, че е добро.

Освен това искам да кажа една дума и за първото им предложение, тъй като нямам много време, а именно, че – понеже е реплика към Вас, да поясните на колегите от МЕЧ, че принудата по чл. 143 от Наказателния кодекс, ал. 1 съгласно практиката на ВКС включва именно тези случаи, които те искат да регламентират с първото си предложение, а именно чрез сила, заплашване или злоупотреба с власт жертвата да се мотивира да върне заем или да възстанови парична сума на дееца. Тоест това е регламентирано към този момент. Аз считам, че именно тези случаи, които са толкова жестоки и обществото много правилно реагира, трябва да бъдат регламентирани по най-правилния начин и всяка уж промяна...