Николай Братованов

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господа министри! Това е един безспорно нужен и чакан Законопроект, защото всички знаят, че всяка цивилизована държава трябва да има такава регулация. Нужно е да бъде сложен край на безкрайната задлъжнялост на физическите лица, и това е безспорно. Това, което се предлага в обсъжданите законопроекти, които са предмет на обсъждане, има безспорна нужда от прецизиране. Много са темите, но доколкото това е първо гласуване, на което обсъждаме духа и основните идеи на закона, ние го подкрепяме най-вече предвид факта, че този закон се очаква да промени съдбата на хилядите вечни длъжници в България, на техните кредитори, а покрай тях и на цялото общество. Освен от многобройно задлъжнелите хора този закон се очаква и от европейските институции с нетърпение, защото е вписан в Националния план за възстановяване и устойчивост и следователно от него зависят до някаква степен предвидените парични средства за възстановяване.

Дилемата по така наречения личен фалит е безспорно сложна. В крайна сметка става дума за погасяване на дълг, при което това са не само дългове за парно, вода, телефон, топлофикации, банки, телекоми, бизнеси, които българинът по презумпция не харесва – може би донякъде основателно, но също така и за задължения към други физически лица, които в даден момент се оказват кредитори. Това може да са близки приятели и роднини.

От друга страна, личният фалит трябва да бъде и е едно цивилизовано решение за изход от ситуация, от която никой в крайна сметка няма ползи – нито за вечния длъжник с финансова присъда до живот, нито пък и за кредитора, който често в такива ситуации няма реален шанс да върне дори малка част от парите си, нито за цялото общество, което няма никаква полза от работници на черно, които се водят социално слаби и не плащат данъци.

В момента производствата за събиране на вземания у нас се превръщат в дългогодишна и безрезултатна дейност, която генерира значителни разходи и вкарва кредиторите и длъжниците в задънена улица. Редица изпълнителни дела срещу граждани продължават по 10 – 15 години, което значително увеличава сумата на дълга с лихви и разноски, често значително надвишаващи самата главница. Ясно е, че да се разпише личният фалит по справедлив начин, е майсторство, защото той хем трябва да даде втори шанс на добросъвестните длъжници, хем да не създава усещане, че се отваря вратата за лесно бягане от една финансова отговорност. В тази връзка между двете гласувания ни чака много работа, за да се намери необходимият баланс в тези отношения.

За мен най-големият проблем с философията на закона е, че той ще създаде втори, паралелен режим на опрощаване на дълговете на гражданите, съществуващ заедно с изключително спорната 10-годишна абсолютна давност за частните дългове, която бе приета през 2020 г. и е в сила от 2 юни 2021-а. Личният фалит обаче е много по-добра и справедлива алтернатива на абсолютната давност, защото той стимулира длъжника да поеме отговорност и да плати част от задълженията си, вместо да се крие от държавата и кредиторите 10 години. Отделен е въпросът, че тази давност предвижда, че с изтичането на този 10-годишен давностен срок се погасяват всички вземания срещу физически лица независимо от прекъсването на давността, стига те да не са отсрочени или разсрочени. Това важи обаче за задължения, натрупани след 2021 г., което означава, че ние реално за първи път ще я приложим през 2031 г.

Като завършек и апел за подкрепа към този закон ще спомена, че толкова изоставаме и сме длъжни на хората, че трябва да държим сметка, че личният фалит е феномен, претърпял една многовековна еволюция. Древен прототип за правилата за действие срещу неплатежоспособен длъжник могат да се открият още в шумерската цивилизация, норми за несъстоятелността се намират и в римското право, в Древна Гърция, Древен Египет, както и в законовата уредба на отделни държави на средновековна Европа. Един от най-старите писани актове – „Статутът на банкрута“, е приет от Парламента на Англия още през 1542 г. Само ние го нямаме все още правно уреден, така че очакваме Вашата убедена подкрепа, защото ни чака още много работа между двете гласувания. Благодаря Ви.