Георги Кръстев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Считам, че малко се отклони дебатът по отношение на това, че се намираме на първо четене, а се коментираше текст по текст. Аз ще го върна именно по отношение на целта на Законопроекта.

Личният фалит е проблематика, която засяга голям брой български граждани. За да е налице тази процедура, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: от една страна, неплатежоспособност и от друга, добросъвестност. Казано простичко, това означава, че длъжникът е в тази патова ситуация поради обстоятелства, които не зависят от него, или причини, които не е предприел лично той, например заболяване, съкращаване от работа и други – не е необходимо да бъдат изброени всички, и именно поради това не обслужва кредита си. В тези случаи няма как да се вмени вина на задължените лица.

Този закон съответно не може да се ползва от всякакви длъжници във всякакви обстоятелства. Предвид факта, че имуществото не позволява на задължените лица да покриват задълженията си, те на практика прибягват до един от двата избора: или напускат страната ни, или стават част от така наречения сив сектор. От това страда както държавата, така и кредиторите, така и те самите. България губи населението си, държавата не получава данъци, кредиторите не получават вземанията си, а длъжниците не се ползват, ако щете, дори и от предимствата, които получават по едни трудови правоотношения. Те например не се ползват от адекватно здравеопазване, тъй като не им се плащат здравни осигуровки, така е и с общественото осигуряване и много други елементи, които законът дава като закрила на работещия.

Това е социален феномен и този закон е част от борбата с бедността. Идеята е да се даде възможност в разумен срок задлъжнелите лица да започнат отново своята социализация и трудовата си активност в името на децата си, на обществото и на държавата. В съвременния свят не можем да позволим да има хора, които да живеят като аутсайдери заради неща, които не зависят от тях.

Няма справедливост едно търговско дружество, което има милиони задължения, да бъде обявено в несъстоятелност, а едно физическо лице, което има в пъти по-малко, да няма тази възможност – разбира се, когато случаите са идентични. В противен случай обричаме и техните деца, и роднините им, защото в преобладаващия брой от случаите те стават наследници на задълженията. Паричните им задължения не са Intuitu personae и те не се погасяват със смъртта на наследодателя. Никой няма гаранция, че няма да изпадне в момент, в който не може да обслужва кредита си. Поради това аз съм щастлив от факта, че този законопроект, по всичко изглежда, ще бъде приет на първо четене. И тук е работата, която трябва да свършим ние – разбира се, и Министерството на правосъдието в съгласувателство с Европейската комисия, за това да имаме един работещ закон, който действително да изпълни своите цели, а не да приемем поредния закон, който няма да обслужи заинтересованите групи. Благодаря Ви.