Бранимир Балачев

Благодаря, уважаема госпожо Председател.

Уважаеми колеги, добре е, че имахме половин час почивка и малко да успокоим страстите. Най-вероятно доста хора от Вас обядваха и сме готови да продължим работа, защото днес е един от малкото дни, в които наистина се занимаваме с това, за което сме изпратени в парламента, а основната ни задача е да правим закони.

Вярно е, че така се опитаха някои колеги да изместят дебата от проблемите на семейството и децата и да го насочат в друга посока, но благодарни сме, че дебатът продължава. Надявам се днес на първо четене да приемем тези три законопроекта, които има представени пред нас за обсъждане и гласуване в днешното пленарно заседание. Ако се замислите, ще видите, че в общественото пространство има два проблема, които намират място ежедневно в каналите на почти всички медии. Единият е по въпросите със Закона за движение по пътищата и катастрофите и това е една тема, която не ни оставя от години. Втората тема е за това как да се урегулират така отношенията между разведените, респективно напусналите, съжителствали заедно мъж и жена, по отношение на техните деца. Затова аз съм доволен и щастлив, че тази тема намира решение в трите законопроекта.

Нека не забравяме, че въпросите за семейството са едни от основоположните въпроси, които трябва да решава обществото, тъй като това е една основна клетка на всяко едно общество. За съжаление, няма съвършени закони, а практиката обикновено на нас – юристите, ни подсказва каква би могла да бъде промяната в законодателството, ако има такава, за да може тези взаимоотношения между мъж, жена и дете – тук знаете, че в България тя, то и така нататък са недопустими с оглед решението на Върховния съд и на Конституционния съд, така че ние говорим за брака и за съжителството като съжителство между мъж и жена и брак между мъж и жена.

В тази връзка натрупалият се проблем е свързан най-вече с това, което от години битува в производствата по делата, които са свързани било с развод, било с упражняване на родителските права. И макар че рядко се съгласявам с ВЪЗРАЖДАНЕ, тук съм готов да приема техните мотиви, че има настанено в годините едно такова мнение, че майката е по-добрият родител, което, разбира се, ощетява другата страна на родителското тяло, а именно бащата. Между другото, не са малко бащите, на които се възлагат родителските права, за сметка на това пък майките се чувстват нещастни, така че тези взаимоотношения, базирани на тази основа, дават някъде около 85% от делата за развод, респективно тези по чл. 127 от Семейния кодекс, когато става дума за хора, които са съжителствали на семейни начала, след което са се разделили.

В трите законопроекта се прави усилие да се реши въпросът по какъв начин всъщност да направим така като законодатели, че нито един от двамата родители да не се чувства ощетен от това, че личните взаимоотношения между съпруга и съпругата или между двамата, живеещи на семейни начала, които са приключили в един определен момент от тяхното съвместно съжителство, да не бъде ощетен по отношение на родените при тези условия деца.

В момента практиката е такава, че съдът обикновено – особено на деца на възраст до 6, 7, 8 години, казва изрично, че това са деца, които имат нужда от майчина грижа, и пак казвам, може би в над 95% от случаите ги възлага на майката. За другия родител, защото, пак казвам, че има и обратни случаи, всъщност за другия родител остава един режим на свиждане, който е два пъти в месеца в два почивни дни, което не се случва винаги – в зависимост от това доколко пък другият родител с поведението си не е направил така, че съдът да го ограничи в тези контакти.

Искането на тази част от населението, което се чувства ощетено от така действащия до момента Семеен кодекс, е в това те да имат възможност да контактуват по-дълго и по-продължително със своите деца. Това, което всъщност от ВЪЗРАЖДАНЕ казват в техния законопроект, защото той е първият, внесен като идентификационен номер, е: не сме доволни от формулировката на това кои са основните критерии, които съдът трябва да преценява, когато възлага родителските права на единия или на другия.

Да, може да се мечтае нещо в тази насока, но трябва да Ви кажа, че практиката на съдилищата е общо взето доста напреднала в годините и освен пол, възраст и интереси на детето те изследват още много други такива факти, които са необходими. Те изследват какво работи лицето, страда ли от някакви заболявания, какъв е разширеният кръг на лицето, което упражнява или иска да упражнява родителските права, и много, много други, защото всеки случай един по един е различен. Няма два случая, които да са еднакви.

И тук казвам това нещо, за да кажа моята теза, която винаги съм изповядвал, когато става дума за законодателна дейност, че нашата роля е не да се опитаме да вкараме в един закон – без значение какъв е той, всички възможни казуси, които са допустими, за да може да бъде решен един проблем. Не можем да го направим това нещо, защото всеки казус е отделен. Ние обаче трябва да направим рамката.

Тук не съм съгласен с някои предложения, които правят от „Има Такъв Народ“ по отношение на детайлизацията на условията, които трябва да има, за да могат да бъдат предоставени или да се имат предвид от съда, когато се определят родителските права. От нас се иска да има рамка и аз смятам, че тази рамка, която изследва в момента съдилищата – и районния, и окръжния, и Касационния съд, а и такива бяха изказванията по време на дебатите в Правната комисия на настоящия парламент, е, че ние трябва да поставим една ясно изградена рамка относно това какви са минималните изисквания, които трябва да спазва съдът, а той на базата на събраните по делото писмени и гласни доказателства, експертизи и така нататък да вземе мъдрото решение дали има възможност двамата родители да се грижат за това дете заедно и поотделно, дали е възможно и трябва ли единият от тях да поеме тази тежка отговорност, защото, ако ще направим нов текст в графата на чл. 58а какво представляват родителските задължения и колкото такива дефиниции да даваме в тази насока, ние няма да можем да променим това, което се случва на практика.

Този, който упражнява родителските права, живее дълго и продължително с детето, той носи голямата отговорност за неговото възпитание, обучение и така нататък – хигиенни навици, ако щете, и каквото друго се сетите, така че в тази насока ние не трябва да влизаме в казуизъм, а трябва да направим рамката.

Сегашната рамка има нужда от известни поправки, като например на мен ми харесва предложението, че издръжката, която в момента родителят, който не упражнява родителските права, дава една сума, като максималната сума към настоящия момент е 200 лв. Вие сами разбирате, че тази сума е малка и че тя поставя в неизгодно положение този от родителите, който се грижи непрекъснато за това дете. Да не говорим, че 200 лв. на днешно време е почти нищо, и аз споделям това, което колегите са казали, че 30% би било значително по-справедливо. Например така е в Америка – 30% от заплатата на негледащия родител, а там заплатите не са по 1077 лв., а са по пет-шест хиляди долара, се дава задължително на този, който упражнява родителските права. В същото време обаче няма как според мен, защото е неприложимо, моето дълбоко виждане като човек, който съм се занимавал много години с бракоразводни дела и дела за промяна на родителски права и така нататък, няма как да определим колко процента от месеца едно дете да бъде с единия родител и колко процента да бъде с другия по простата причина, че когато едно дете навърши две години, то тръгва на определено заведение – дали ще бъде ясла, след това идва градината, след това идва училището. То е закрепостено към определени задължения, които трябва да бъдат направени, които обикновено са в различни места, където живеят двамата родители или вторият родител, и така нататък, затова не бих подкрепил нито предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ за една трета от месеца, защото 10 дни с нищо няма да допринесат за това. Плюс това, пак казвам, те ще нарушат баланса между това, което се полага на този, който гледа – родителят, и този, който е подпомагащият родител, този, който не упражнява родителските права. По същия начин не бих подкрепил и контактите да са не по-малко от 35%, което предлагат колегите от ИТН.

Няма да коментирам Проекта за закон, който нашата парламентарна група е предложила на Вашето внимание, защото мисля, че и Жекова, и останалите колеги се изказаха допълнително. Аз мисля, че ние сме най-близо до реалността, която би могла да намери място в нашата законодателна дейност в този момент, затова между първо и второ четене ще има много сериозен дебат относно това кое да приемем, кое не, кое е приложимо и кое не е приложимо, но според мен има едно нещо, което ние трябва да допуснем и да направим. То го няма в искането на ВЪЗРАЖДАНЕ, но се коментира. Има го в ИТН по отношение на съвместното родителство, но според мен не е доразвито в този обем, в който би следвало да бъде.

Според мен, след като законодателят години наред, десетилетия, да не кажа повече от 100 години, защото първият Семеен кодекс мисля, че е от 1951 г., ние сме дали възможност съдът да преценява кой е родителят, който може да се ползва от родителските права, тоест да носи отговорността за това, ние бихме могли и трябва да дадем на съда при наличието действително на обективни предпоставки той да направи така, че двамата родители да имат споделено родителство, те да поделят грижите помежду си – примерно по 15 дни, да взимат заедно решенията, свързани с това къде да учи детето, в коя градина, в кое училище, пък, ако щете, дори в кой университет, макар че там вече добиват пълнолетие… (Шум и реплики.)