Бранимир Балачев

Госпожо Председател, колега Рашев, аз казах, моята теза винаги е била такава и мисля, че съм прав от чисто теоретична гледна точка, че законът трябва да бъде синтезиран образ на обществено-икономическия проблем, който той трябва да реши. Това го пише в много нормативни материали и тази казуистика, за съжаление, която битува поне от четири години, откогато аз съм в този парламент, лично на мен не ми допада. От многото приказки, които съм говорил, познавам страшно много съдии, прокурори и колеги, те също не са много щастливи от това, че ние се опитваме да кажем няколко неща, пък не казваме още сто такива, които биха могли да се получат.

Няма пречка и най-вероятно ние този дебат с Вас ще го проведем между първо и второ четене, да видим от тази поредица, която Вие сте ни представили във Вашия законопроект, кое би могло да бъде нещо, което да групира определени проблеми, които бихме могли да сложим, да вкараме в тази разпоредба, дали ще бъде на чл. 59, дали ще бъде на 127 и така нататък, но пак казвам, Законът трябва да дава рамка, защото просто случаите се различни. Така че да, основната практика от 1962 г. – има едно решение, дето се казва, по-старо е от нас, но има и много нова конкретна практика и ако си спомняте, на първото четене на Закона в Комисията представителките на това отделение във Върховния касационен съд, което се занимава с тези дела, проявиха интерес, тоест те са близко до идеята, че им се възлага още една тежест, защото това е тежест на съда, да кажеш, че двамата… Това значи да провериш много факти и обстоятелства, с които да гарантираш, че и двамата родители са годни да упражняват родителските права, че имат подходящи условия, кръг, здраве, психика и какво ли не още – има поне 20 такива, които мога да изредя.

По отношение на 35-те дни. Очевидно, че шест дни в месеца са недостатъчни, няма спор за това нещо. Въпросът е как да го направим така, че да не нарушим интереса на детето и на другия родител, който упражнява. Това е един от казусите, който много пъти сме го дъвкали в съда и много трудно и самите съдии го решават този казус. Но пак казвам, между първо и второ четене ще намерим може би някакво соломоновско решение в тая насока.

По отношение на колегата Петров. Да, няма го във Вашия, но основният проблем е, че когато двама души се разделят, обикновено или единият изневерява на другия, или обратно. (Оживление, смях.) Омразата между бившите съпрузи или партньори е толкова силна години наред, че тя в никакъв случай... Ние правим туй, с което да навредим на другия, а това, че той наврежда на другия, не си дава сметка, че той наврежда на самото дете. В края на краищата детето страда от това, че те не могат да се разберат. И ако видите статистиката, ще видите, че специално споразуменията със съвместното упражняване на родителски права са адски малко. Много малко родители имат достатъчна воля и разбиране в интерес на детето си, че е добре да посещава и двамата родители.

Така че нека да дадем възможност, когато има условия, и пак казвам, и двамата родители са подходящи, да им дадем възможност съдът да прецени, защото, знаете, това решение би подлежало на контрол по-нагоре и така нататък, но нека да дадем на съда тази възможност.