Ваня Василева (права и свободи – ДПС)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Този закон, който следва да приемем, считаме, че трябва да го гледаме не от ъгъла как родителите могат да уредят взаимоотношенията си по отношение на детето си по най-лесния начин или изцяло, спазвайки права на равнопоставеност. Да, трябва да има такива – задължително, но този закон считаме, че следва да бъде приет от призмата и от ъгъла на това как ще се защитят интересите на децата при едни отношения между родители, които безвъзвратно вече са влошени, поради което те не живеят съвместно. Децата са най-потърпевши в тези случаи. Отношенията рефлектират, разбира се, върху тях, на първо място. Те не могат да ги разберат, защото в тяхната психика всеки един от родителите е равнопоставен и достоен. Съдът, когато разглежда към настоящия момент исковите производства относно решаване на правата, които се дават на единия или другия родител за отглеждане на детето, е по-скоро, бих казала, изчерпвайки задължителните точки, които са залегнали като основание да постанови решението в настоящото законодателство. Ако дадем възможност на съда да започне процедурата в искова молба, която предлага още в самото начало споделено родителство, това ще даде възможност на съда да изследва по-дълбоко начина, по който родителите могат да упражняват самите тези права и да покажат, че в конкретния момент, всеки ден, те могат да полагат от толкова до толкова часа грижа за това дете и по какъв начин те ще го възпитават в този промеждутък от време, тъй като родителите следва и да работят.

Досега в производствата, които уреждат тези взаимоотношения, не се набляга на това как де факто се изпълняват родителските задължения, когато ще бъдат присъдени на единия от двамата родители. По-скоро се изследват другите фактори, за да бъдат присъдени родителски права.

Винаги съдът трябва да гледа интереса на детето. Считаме, че с този закон наистина ще дадем възможност на съда по-задълбочено да изследва ежедневието, начина, по който ще се упражняват родителските права, как всъщност ще се отглежда това дете, как всъщност ще се изграждат неговата психика и физическо израстване.

От друга страна, самото дете, след като няма навършени десет години, не може да бъде изслушано от съда. Не може да даде личното си мнение. Затова съдът задължително трябва да изследва чрез институциите дали отговаря на обективната истина това, което споделят родителите.

Интересът на детето е всъщност то да може да получава и от двамата родители грижата, когато то има необходимост, а не в една бланкетна форма, която към настоящия момент съдът трябва да спазва. Когато във взаимоотношенията при родителите има разбиране, че наистина на първо място е интересът на детето, а не личният им комфорт, тогава и към настоящия момент може да се допусне споделено родителство, но само по взаимно съгласие. Когато има споразумение, което е декларирано пред съда, тогава формата става много по-гъвкава, дори може да се определи, че детето има право да си говори с родителя по телефона, когато има необходимост, независимо в коя страна са, къде са и при какви обстоятелства, и че например е хубаво детето, когато изрази тази необходимост, другият родител да има право и възможност да дойде при детето. Тази гъвкавост на Закона следва да я допуснем. От тази гледна точка трябва да се грижим за децата, а не толкова за самите родители, как те ще уредят отношенията си на равнопоставени начала. Благодаря.