Иван Петков

На този ден си спомняме не просто за едно събитие, а за една от най-мрачните страници в човешката история. На 16 юли 1937 г. край германския град Ваймар на планината Етелсберг, днес известна като Бухенвалд, нацисткият режим построява лагер, който ще остане в историята като символ на неописуема жестокост, страдание и смърт. Лагер, в който човешката съвест е потъпкана, а достойнството – унизено до краен предел. Първоначално в него нацисткият режим е затварял политически противници, най-вече комунисти и социалдемократи, а след Кристалната нощ на 9 срещу 10 ноември 1938 г. започват да се депортират и евреи. Впоследствие, след избухване на Втората световна война, в него влизат военнопленници от други държави. Започват да се депортират цигани, представители на религиозни общности, секти, хомосексуалисти и лица, определени от нацистите като асоциални елементи. За разлика от други лагери, на чийто вход стои надписът: Arbeit macht frei – „Работата те прави свободен“, входът на Бухенвалд посреща със зловещата фраза: Jedem das seine – „Всекиму своето“.

От 1937 г. до 1945 г. през лагера на смъртта преминават над 260 хиляди души, сред които много жени и деца. В Бухенвалд е имало 52 бараки, но затворените били много и така се е наложило през зимата те да бъдат поставени отвънка на палатки и голяма част от тях не оцелявали. Тъй като в Бухенвалд не е имало газови камери, лагеристите са убивани чрез инжектиране на фенол в сърцето, разстрел или изпращани в газови камери в близкия разположен град Бернбург. Извращенията стигат дотам, че в Бухенвалд за първи път се използва подвижен крематориум, наричат го подвижна пещ за кремиране, използваща нафта. Убитите са слагани в дълбоки цинкови вани, за да не изцапат с кръвта си пътеките на лагера. Ако показвали някакъв признак на живот, извергите ги доубивали с дървени чукове. Човешките останки, пепелта на загиналите, биват разпръснати из околните ливади. В Бухенвалд злото добива технологично измерение.

На 27 януари 1945 г. съветските войски освобождават най-големия концлагер Освиенцим, или Аушвиц край Краков в Полша. Нацистите започват да депортират голяма част от затворниците на Запад. Бухенвалд започва да се препълва и поради настъплението на Червената армия от Изток и на съюзниците от Запад извергите от SS започват с още по-голяма ярост да избиват лагерниците, но в този ад се ражда съпротива. Именно преди 80 години – на 11 април 1945 г., водени основно от съветски военнопленници, концлагеристите нападат стражевите кули, разоръжават охраната и поемат ръководството над лагера. Обърканите военни офицери от SS нямат друг избор и напускат Бухенвалд. Малко по-късно войници от 183 батальон от 8 бригада на Трета американска армия пристигат и виждат червеното знаме да се вее над пепелта на загиналите. Те не освобождават лагера, той вече е освободен от онези, които доскоро са били считани за безсилни, но над тях пепел – пепел на прекъснати човешки съдби, на люде, които са имали друго мнение, друга религия, други възгледи, друг цвят на кожата. За съжаление, в Бухенвалд намират смъртта си 56 хиляди души. От него излизат живи 21 хиляди души, сред които 904 деца. България има също своя принос в тази кървава равносметка. По време на Втората световна война у нас са арестувани над 64 хиляди антифашисти, 12 141 от тях са осъдени, над 32 хиляди къщи са изгорени и повече от 12 хиляди партизани и ятаци са убити. Това са цифри, зад които стоят животи, истории и съдби. Това е жертва на българския народ в борбата срещу фашизма.

Уважаеми народни представители, уважаеми български граждани! Днешният ден, 11 април, е утвърден с Решение на ООН като Международен ден на бившите политзатворници, концлагеристите и пострадалите от фашизма. Днес сме длъжни да бъдем бдителни, не просто да си спомняме, а да отстояваме истината, да не допускаме възраждането на неофашистката идеология, култа към хитлеризма и легитимирането на омразата. Да се противопоставим на явления като Луков марш, които представляват не просто опит за пренаписване на историята, а откровена подигравка с паметта на жертвите.

Тревожен е възходът на крайнодесните движения в Европа и у нас. Още по-тревожно е неглижирането на съпротивата и опитите да се омаловажи подвигът на онези, които дадоха живота си, за да живеем днес свободни. Да не забравяме, че кафявата чума – фашизмът, не е само минало. Тя може да се завърне, ако обществото остане сляпо и безучастно. Извратените действия на нацистите нямат аналог в човешката история. Необяснимо е, че 80 години след тези събития тази нехуманна идеология все още има своите последователи, но също така трябва да помним раните от фашизма. Затова днес, от тази трибуна, с уважение и признателност повтаряме думите на чешкия журналист и герой на антифашистката борба Юлиус Фучик: „Хора, обичах Ви, бдете!“

Нека не бъдем глухи за ехото на бухенвалдските камбани. Нека да не бъдат забравени тези хора, които платиха с цената на живота си, за да няма вече кафява чума. И нека винаги помним, че борбата с фашизма не е завършена глава, това е наш дълг – исторически, морален и човешки! Нека не позволяваме саможертвата на милиони да отлети като дим в комина! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП – Обединена левица“.)