Галин Дурев

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! На днешния ден отбелязваме 100 години от атентата в църквата „Света Неделя“, или тогавашния „Свети Крал“. Всички ние оценяваме това историческо събитие като едно от най-трагичните в българската история, но все пак трябва да споменем, че то се развива специфично в исторически контекст.

В този период България е обхваната от кръвопролитна гражданска война и ние не бива да отричаме тази историческа действителност. Нека си припомним, че събитията, предшестващи този атентат, са кървавото потушаване на Юнското и Септемврийското въстание. Нека си припомним, че в България в този период действа Законът за защита на държавата, чрез който тогавашното правителство на Александър Цанков се разправя с политическата опозиция в страната.

Не трябва също така да забравяме, че именно това незаконно и противоконституционно правителство на България, което идва на власт с държавен преврат, убива министър-председателя Александър Стамболийски. Не бива да забравяме, че това правителство е напълно изолирано от международната общност, която дори отказва да финансира България във връзка със справянето с бежанската криза.

Не бива и да забравяме, че част от убитите в църквата безпрекословно изпълняват заповедите на генерал Иван Вълков и на Иван Русев и хвърлят България в кръв. (Шум и реплики: „Ей, комунист!“)

Разбира се, това е само малка част от трагичната предистория и причините за атентата в църквата – атентат, който се подготвя наистина от военната организация на Българската комунистическа партия, и този факт няма как да бъде отречен. Загубата на човешки животи винаги би могла да бъде обаче и повод за обществено помирение. Няколко пъти призоваваме от тази трибуна, че не бива и не трябва да призоваваме кръвта на убитите преди повече от 100 години във връзка с нашите текущи политически цели и задачи.

Има и друга историческа истина, че вместо за помирение, днес атентатът се използва и за по-чудовищно насилие след това – безследно изчезват стотици дейци на българското революционно движение, земеделци, леви хора, журналисти, интелектуалци. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Точно така!“)

Няма как днес също да пренебрегнем и този факт. Няма как да пренебрегнем трагичната смърт на Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов и Сергей Румянцев. Няма как да пренебрегнем масовите репресии, в които правителството на Цанков хвърля България. За да вървим обаче като общество напред, ние трябва отново да се върнем към помирението. Трябва да помислим какви са изводите от този период, трябва да помислим как да вървим напред и няма как да търсим брод един към друг и да градим общо бъдеще, ако от програмите по българска литература и история се изхвърлят неудобните истини.

Да, днес ние отбелязваме 100-годишнината в църквата „Света Неделя“, но за да сме искрени и да бъдем верни на българската историческа съдба, ще трябва да осъдим всички форми на политически репресии и насилия над гражданите, защото не само атентатът в църквата „Света Неделя“ трябва да бъде разглеждан като единично събитие. Той е процес, той е част от един исторически процес, той е част от една кръвопролитна гражданска война.

Нека помним, че насилието ражда насилие и нека в днешните си политически действия не призоваваме кръвта на убитите в името на текущите ни политически цели! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)