Маргарита Махаева

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаеми дами и господа народни представители! Както казаха и моите колеги, ние ще подкрепим Законопроектът, тъй като е на първо четене, но същевременно ми се иска и да акцентирам върху някои от недостатъците му.

Разбираме, че Законопроектът е в унисон с Директива (ЕС) 2021/1883, която урежда условията за пребиваване на висококвалифицирани граждани на трети държави, което е, разбира се, важно за участието на България в Шенгенското пространство. Отчитаме и икономическите ползи от Законопроекта чрез привличане на талантите, тъй като той улеснява значително достъпа на висококвалифицирани чужденци до българския пазар на труда, особено чрез инструментите на синята карта, което би могло до известна степен, разбира се, да подпомогне секторите с недостиг на кадри, които са доста, за съжаление, като информационни технологии, здравеопазване, инженерство и така нататък.

Освен това, възможността за смяна на работодател след първите 12 месеца и признаването на синята карта, издадена в друга държава членка, ще повиши значително привлекателността на България за чуждестранни специалисти.

На следващото място, ще се улесни и координацията между Дирекция „Миграция“ и Агенция по заетостта, което пък от своя страна ще намали бюрокрацията и ще улесни както работодателите, така и чужденците.

Също така подкрепяме и правилата за сезонните работници в Законопроекта, след като продължава удължаване на престоят им до 90 дни, с което пък се създава рамка за пребиваване на чуждестранните специализанти. Вярваме, че това ще подпомогне ключови сектори, като туризма, като селското стопанство и ще насърчи обема от знания.

Въпреки ползите, които изтъкнах сега, Законопроектът, разбира се, има няколко недостатъци, които не биват да се пренебрегват и които следва да се обмислят внимателно между първо и второ четене, както и в работната група на Вътрешна комисия. Един от тях е ограничената трудова мобилност на синята карта. Тя, разбира се, е един ефективен инструмент за привличане на таланти и за стимулиране на икономическия растеж и е особено полезна за България, където, както казах, има изключителен недостиг на кадри. Въпреки това ограниченията за смяна на работодател през първата година и високите изисквания за доход биха могли да намалят нейната привлекателност, като с едни подходящи корекции, например като едни по-гъвкави условия, тя може да бъде още по-ефективна.

На следващото място, притежателите на синя карта са обвързани така или иначе с конкретен работодател през първите 12 месеца, което обаче би могло да ограничи тяхната свобода и да ги направи уязвими към едни потенциални злоупотреби от страна на работодателите, което би могло да отблъсне някои висококвалифицирани специалисти. Мисля, че трябва да се обърне внимание на това.

На следващото място, виждам една недостатъчна яснота на контролните механизми, тъй като Законопроектът не уточнява достатъчно мерките за предотвратяване на злоупотреби, като например наемането на неквалифицирани работници под прикритието на висококвалифицирана заетост, което би могло да доведе до нарушения на трудовия пазар.

На следващото място, риск от социално напрежение. Трябва да вземете предвид, че улесняването на достъпа на чужденци до пазара на труда би могло да предизвика недоволство сред българските граждани, особено ако не се обясни ясно, че целта е запълване на празнини именно в специфични сектори, а не конкуренция с местни работници.

Така че, както казах, ние ще го подкрепим, но би било добре да се обмислят внимателно всички изложени до момента в хода на дебата критики, за да се вземе най-правилното решение и за да бъде изработен един добър и работещ законопроект. Благодаря Ви.