Румен Христов

Благодаря, госпожо Председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, има внесени два законопроекта, това е така. Законопроектът, който парламентарната група на ГЕРБ-СДС внесе, е внесен преди напускането на колегите от АПС – не на коалицията, а на подкрепата, която оказваха те на това правителство, така че не може да се свърза по никакъв начин с някакво отношение от наша страна.

Да, това, което беше казано в залата, ще се случи – хората, които са били по лагерите, които са изтезавани, репресирани, унижавани, ще получат едно възмездие. Само една скоба, мотивите ще бъдат четени, разбира се, тогава, когато двата законопроекта бъдат разгледани в комисия. Рано или късно това ще се случи, след като председателят ги разпредели. Става дума наистина за около 6000 души. Само да напомня, че към 1985 г. активните борци в България са 280 000. 280 000!

Когато обсъждахме двата законопроекта, които бяхме внесли в предходния парламент, ние имахме едно много сериозно разискване в Комисията по труда и социалната политика и действително се съобразихме, господин Али, с мнението на колегите от Министерството на труда и социалната политика и на колегите от НОИ. Предвид това Законопроектът, който беше приет на първо гласуване, до голяма степен повтаря това, което ние внесохме сега. Той се различава немного от внесения от Вас, но има различия. И от тази гледна точка смятаме, че е най-добре да изчакаме приемането им в комисии, влизането в пленарната зала и вече пленарната зала ще прецени кои от текстовете ще залегнат в Законопроекта.

Пак казвам, това е необходимо, това ще стане. Дали ще стане този месец или следващия, важното е да намерим най-добрата формула, по която да подпомогнем тези страдалци. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)