Константина Петрова

Благодаря, госпожо Председател.

По отношение Законопроекта на Манол Генов и група народни представители – ние ще го подкрепим. Удължаването на срока за приемане на общите устройствени планове на общините е необходимо към този момент. Въпреки това остава въпросът защо след многократното удължаване на този срок общините продължават да не приемат общите устройствени планове и кой носи отговорността за това. Ние сме категорични, че удължаването на сроковете трябва да бъде придружено с механизъм за отчетност и контрол, така че този проблем да не се повтаря. Съгласете се, че това не може да продължава безкрайно и ако го приемем на първо и второ четене, се надявам, че това ще е последното удължаване на тези срокове.

Относно Законопроекта на Младен Шишков и група народни представители и в частност предложеното изменение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, което е в § 5. На първо място, тези изменения не са свързани по никакъв начин със съдържанието на предложените изменения на Закона за устройство на територията, което съгласно чл. 35, ал. 2 от Закона за нормативните актове не налага тяхното приемане в рамките на този законопроект.

По същество. Предлаганите промени съдържат редица сериозни проблеми. Въвеждат се неясни, противоречиви и дискриминационни критерии за професионална правоспособност на проектантите. Посоченото в текста понятие „магистър“ след „бакалавър“ от същото направление на технически науки е неправилно, тъй като в българската образователна система технически науки е област на висше образование, а не направление.

Терминът „изравнително обучение“, който също е използван, не е дефиниран нито по съдържание, нито по форма, нито кой ще отговаря за провеждането на така нареченото изравнително обучение. Това ще доведе до субективизъм и ще създаде предпоставки за административен произвол.

Особено тревожно е предложението за изискване в точка 2 относно обучението в магистърска степен да бъде в същата специалност като бакалавърската. Това не отчита утвърдената практика в университетите, където студентите често продължават в различни, но свързани специалности. Например бакалаври по строителство на сгради и съоръжения от ВСУ „Любен Каравелов“, както и от Варненския свободен университет често записват магистратури по конструктивно инженерство в УАСГ.

Бакалаври по топлотехника в Техническия университет –Варна, или по топлинни и хладилни технологии в Техническия университет – София, продължават с магистратури по енергопреобразуващи технологии към Техническия университет в София. Ако бъде приет този текст, всички тези случаи се обричат на дискриминация по отношение упражняване на проектантската професия.

От 2009 г. професията инженер в инвестиционното проектиране е включена в списъка на регулираните професии. През 2017 г. са приети наредби, които ясно уреждат държавните изисквания за обучение и квалификация за тази професия, включително възможности за допълнително обучение, когато бакалавърската степен е в различно професионално направление.

Изключително проблематично е, че с предложените изменения се възлагат ненужни и неправомерни правомощия на двете камари – Камарата на архитектите в България и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, да преценяват образователния статус на кандидатите за получаване на проектантска правоспособност. Камарите нямат юридическо основание да извършват такива преценки, които по същество представляват академично и държавно признаване на образователни квалификации. Това е функция на Министерството на образованието и на акредитираните учебни заведения. Въвеждането на такива правомощия би отворило възможности за субективни решения, неравнопоставеност и конфликт на интереси.

Дискриминационно по образователен признак е и предложението в чл. 7, ал. 5, с което лицата с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ ще бъдат изключени от възможността за придобиване на пълна проектантска правоспособност, въпреки че действащата норма в момента им позволява това след по-дълъг професионален стаж.

С предложенията не е предвиден и преходен режим за лицата, които вече са започнали или завършили обучението си по досегашните правила, което създава правна несигурност и сериозен риск от административен произвол. Нещо много важно за приемане на подобни промени и промени на каквито и да е текстове е да има съгласие за това между Камарата на архитектите и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. В предишни легислатури на Народното събрание бяха организирани кръгли маси, имаше представители на Министерството на образованието и науката, но така и не се стигна до пълен консенсус.

Всички тези недостатъци показват, че измененията не само че не подобряват нормативната уредба, но и създават сериозни затруднения както за професионалната общност, така и за образователните институции. Те ще доведат до ограничаване на достъпа до проектантската професия, до дискриминация и до сериозни административни тежести. Ето защо нашата парламентарна група няма да подкрепи този законопроект и ще направим необходимите промени между първо и второ четене, ако се приеме днес. Благодаря.