Докладчик Красимир Събев

„ДОКЛАД

относно изслушване на кандидатите за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита от дискриминация

На свое открито заседание, проведено на 27 март 2025 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по правата на човека и вероизповеданията проведе изслушване на предложените кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по реда на раздел IV от процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита от дискриминация, приети с Решение на Народното събрание на 13 февруари 2025 г., (обн., ДВ, бр. 14 от 2025 г.), наричани по-нататък „процедурни правила“.

Председателят на Комисията Красимир Събев обяви, че в законоустановения срок са постъпили седем предложения от парламентарните групи и народни представители. Към предложенията за кандидатите са приложени всички документи съгласно изискванията на раздел I, т. 2 от процедурните правила. Предложенията за кандидатите заедно с всички документи са публикувани на специализирания сайт на страницата на Народното събрание и са публично оповестени.

При извършване на проверката на представените документи на кандидатите Комисията по правата на човека и вероизповеданията установи, че постъпилите предложения за кандидатите и представените към тях документи отговарят на извикванията на раздел I, т. 2 от процедурните правила и на изискванията на Закона за защита от дискриминация за заемане на длъжността, за която са предложени.

Въз основа на извършената проверка Комисията по правата на човека и вероизповеданията на основание раздел IV, т. 1 от процедурните правила с 9 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ прие решение до изслушване да бъдат допуснати предложените кандидати за председател, заместник-председател и членове на КЗД.

Изслушването се проведе по азбучен ред на собствените имена на кандидатите за председател, заместник-председател и членове на КЗД.

Кандидатурата на Елка Божова за председател на Комисията за защита от дискриминация, предложена от Красимир Събев и група народни представители, беше представена от народния представител Ябленка Трайкова.

Кандидатурата на Елена Чернева-Маркова за заместник-председател на Комисията за защита от дискриминация, предложена от Красимир Събев и група народни представители, беше представена от народния представител Иван Червенков.

Кандидатурата на Баки Хюсеинов, предложена от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, беше представена от народния представител Петя Цанкова.

Кандидатурата на Ева Жечева за член на КЗД, предложена от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, беше представена от народния представител Атанас Славов.

Кандидатурата на Златина Дукова за член на КЗД, предложена от Красимир Събев и група народни представители, беше представена от народния представител Гюнай Хюсмен.

Кандидатурата на Нериман Палева за член на КЗД, предложена от парламентарната група на „Демокрация, права и свободи“ – ДПС, беше представена от народния представител Хайри Садъков.

И кандидатурата на Теодора Каменова за член на КЗД, предложена от парламентарната група на „Има Такъв Народ“, беше представена от народния представител Танер Тюркоглу.

Към лично представяне на кандидатите и излагане на концепцията им за работа като председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита от дискриминация госпожа Елка Божова сподели, че предстои четвърти мандат на КЗД и това е двадесетата годишнина от съществуването на Комисията.

КЗД е основана през 2005 г., но същинската ѝ дейност, свързана с производството за защита от дискриминация, започва през 2006 г. ¬ момент, който съвпада с началото на професионалната ѝ кариера в Комисията. Тя направи анализ на дейността на КЗД в годините и отчете, че постигнатото дотук не е малко, но КЗД разполага с потенциал да даде в пъти повече с цел да се увеличи позитивното въздействие върху обществото и да допринесе за укрепване на държавността.

За да бъде гарант за защита на правата на човека, визията на деветчленния състав на Комисията трябва да е насочена към осигуряване на всяко лице на правото на равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот, в ефективната защита срещу дискриминацията. Особено важни са безпристрастността и преценката по вътрешно убеждение при разглеждането на производствата за защита от дискриминация.

Акцентира се на трите функции на КЗД, които са основни за дейността ѝ – защитна, контролна и превантивна.

КЗД ще продължи да развива сътрудничеството си с Министерския съвет, с изпълнителната и законодателната власт за предоставяне на становища по проекти на нормативни актове за съответствието им със законодателството и предотвратяване на дискриминацията. Наблегна се и на необходимостта от публичност на дейността на КЗД и активна работа с медиите за изразяване позицията по общественозначими проблеми.

На международно ниво КЗД ще продължи да изпълнява своите ангажименти. Госпожа Божова счита, че освен сключването на меморандуми със сродни организации КЗД може да реализира създаването на мрежа на органите по равнопоставеност по подобие на инициативата на омбудсмана през 2018 г. за мрежа на омбудсманите на Балканите. Тази мрежа включваща 13 държави, би била полезна за представяне на добрите практики, тъй като съществува голямо сходство в някои от проблемите, свързани с дискриминацията на регионално ниво.

Госпожа Елена Чернева-Маркова изложи основните приоритети, по които би работила като заместник-председател на КЗД. Заяви, че е убедена в значимата роля на КЗД като независим специализиран орган за предотвратяване на дискриминацията, за защита от дискриминацията и за гарантиране на успешно прилагане на равните възможности на гражданите.

Изтъкна като предимство достъпността на Комисията, която не събира държавни такси от страните, които участват лично в провежданите производства, както и важността на развитието на регионалната мрежа от регионални представители.

Ще работи за надграждане на досега постигнатото в КЗД за установяване на устойчива и предвидима практика на КЗД, основана на Конституцията и законите на Република България и на международните стандарти за защита от дискриминация.

В своето изложение професор Баки Хюсеинов заяви, че с експертизата и професионалния си опит ще бъде полезен за дейността на КЗД. Той посочи, че дискриминацията е един от най-важните приоритети на държавите. България е показала своята политическа сила за решаването на антидискриминационните въпроси. Приетият Закон за защита от дискриминация е един от добрите закони, който отговаря на 90% от препоръките на Съвета на Европа.

Професор доктор Хюсеинов обърна внимание и на необходимостта да се даде превес на превантивната дейност на Комисията, да се минимизира дискриминацията още в зародиш – детски градини, образование, в университети, на пазара на труда, сред икономическите субекти. Защото всички трябва да имат равни права и равни възможности, за да могат да се реализират на пазара на труда и да бъдат полезни както на своите семейства, така и на държавата.

Доктор Ева Жечева представи концепцията си за работа като член на КЗД. Тя посочи, че каузата ѝ е защита на правото на всеки човек на достоен живот, на живот без дискриминация и ще устоява тези цели с ангажираност, честност, обективност, уважение и прозрачност. Акцентира върху лесния достъп до Комисията, олекотената форма на жалбите, обърнатата тежест на доказване на дискриминацията, обърна внимание и върху препоръките на Комитета на ООН по правата на детето, отправени към КЗД, и че Република България не е подписала Протокол 12 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, който разширява обхвата на забраната за дискриминация и я прави универсална. Отбеляза необходимостта от предприемане на активни действия в областта на мониторинга на правата на човека, законодателството и дискриминационните прояви в обществото.

Госпожа Златина Дукова сподели своето виждане за специфичната роля на членовете на КЗД и техните функции и отговорности. Законът за защита от дискриминация дава базата и инструментариум за успешна борба с дискриминацията и разписва правомощията на един уникален орган.

КЗД е с две качества. От една страна, тя е типичен административен държавен орган, а от друга страна, е квазисъдебен орган. Това предопределя функциите и отговорностите на членовете на КЗД.

От комисарите се изисква висок професионализъм и познаване както на българското, така и на международното и европейското законодателство.

Относно другата функция на КЗД като квазисъдебен орган, извършващ същинска правораздавателна и правоприлагаща дейност, от членовете на КЗД се изисква не само познаване на материалните норми, но и на процесуалните норми, защото гражданите, които са подали жалбите и сигналите, очакват от КЗД законосъобразни, правилни и обосновани решения. Акцентира се и върху това, което трябва да се надгради в следващия мандат – да се положат усилия за модерен сайт, възможност за подаване на жалба чрез официалния сайт на Комисията и мобилните приложения.

Обърна се внимание, че в Закона за защита от дискриминация трябва да се направят две съществени изменения – въвеждане на функционален имунитет, за да бъдат защитени членовете на КЗД при изпълнение на служебните си задължения, и увеличение на размера на санкциите поради променените икономически условия.

Госпожа Нериман Палева маркира основните приоритети за укрепване на институцията и необходимите комплексни мерки, насочени към подобряване на нейната ефективност. Опирайки се на дългогодишния опит и добрите практики на КЗД, тя посочи някои от стратегическите направления, в които трябва да се работи, като прецизиране и актуализиране на нормативната база, увеличаване на правомощията на Комисията, осигуряване на достатъчно финансиране, подкрепа на уязвимите групи на обществото чрез регионалните представителства на КЗД, провеждане на информационна кампания за практиката на КЗД през последните пет години и методите за превенция и подобряване уебсайта на Комисията, да се въведе система за онлайн проследяване на делата и прозрачен достъп до влезли в сила решения на КЗД и други. Предлага се като иновативно решение в борбата с дискриминацията да се използва изкуственият интелект, който автоматично да открива в онлайн пространството езика на омразата.

Според госпожа Палева чрез инвестиции в дигитализацията, образованието и правоприлагането КЗД ще се утвърди като водеща институция в защитата на човешките права.

Госпожа Теодора Каменова сподели своята визия за това как би допринесла за работата на КЗД. Образованието ѝ е помогнало да придобие задълбочени познания и разбиране на историческите корени и развитието на международните системи за защита на човешките права. Тя заяви, че не само опитът в НПО сектора има голяма тежест, но и работата ѝ в частния сектор има съществена роля. Много компании интегрират международни добри практики и стандарти, свързани с равноправното третиране на служителите, като използват ресурси от организации, като ООН и Европейската комисия. Това създава благоприятна среда, в която се насърчава разбирането на теми, като антидискриминация, културна чувствителност и приобщаване на уязвими групи.

Според госпожа Каменова ролята на КЗД не се изчерпва само до разглеждането на жалби. Комисията трябва да бъде активен двигател на обществената промяна – институция, която не просто реагира, а и предотвратява дискриминацията, образова и обединява. Би работила за укрепване на доверието на хората в КЗД. Това може да стане чрез по-ясна комуникация с обществото, чрез информационни кампании, достъпни онлайн платформи и личен контакт с уязвими общности. Може да се развият образователни програми, работа с млади хора и насърчаване към позитивни примери на приобщаване. Акцентира се на активността и в дигиталната среда чрез мониторинг на речта на омразата в социалните мрежи, изграждане на механизми за укрепване на авторитета на КЗД.

След представянето на кандидатите председателят на Комисията по правата на човека и вероизповеданията представи в резюме постъпилите по реда на чл. 89, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание становища за кандидатите.

Председателят на Комисията по правата на човека и вероизповеданията Красимир Събев представи постъпилите писмени въпроси към кандидатите за председател, заместник-председател и членове на КЗД, поставени от Българския хелзинкски комитет, на които кандидатите отговориха задълбочено и изчерпателно.

Народните представители Атанас Славов, Иван Червенков, Хюсеин Хафъзов, Танер Тюркоглу и Красимир Събев зададоха въпроси към кандидатите за председател, заместник-председател и членове на КЗД.

Въз основа на проведеното изслушване Комисията по правата на човека и вероизповеданията предлага на Народното събрание да разгледа и гласува предложените кандидатури за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита от дискриминация по реда на раздел V от приетите процедурни правила, за което прилага проекти на решение за избора им по азбучен ред на собствените им имена.“