Петя Цанкова

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Ще изразя становище от името на парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ по отношение на Законопроекта за изменение на Закона за висшето образование, внесен от господин Андрей Чорбанов и група народни представители от „Има Такъв Народ“, чиято цел е да делегира право на Народното събрание да закрие висше училище по предложение на Министерския съвет, когато висшето училище трайно не осъществява учебен процес. И тъй като през последните няколко дни зачестиха спекулациите и неверните твърдения в публичното пространство, искам да обърна внимание, че и към настоящия момент Законът за висшето образование дава възможност на Министерския съвет да внесе предложение до Народното събрание за закриване на държавен университет, а частните университети съгласно действащия закон се закриват само по искане на учредителите на частното висше училище.

Безспорно, когато обикновено стане въпрос за закриване на образователна институция – било то общинска и държавна, има емоции. Това е логично, защото става въпрос за институции, които обикновено са свързани с регионалното развитие на регионите, с историческа памет и разбира се, с човешки съдби. Но за да се вземе едно такова решение, водещ трябва да бъде общественият интерес, а не сантиментът, защото трябва да бъде гарантирано, че висшето образование в България е качествено, ефективно и устойчиво. Всяка образователна институция, в това число и висшите учебни заведения, трябва да поддържат високи стандарти на образователен, изследователски и художествено-творчески процес като ценности на висшето образование.

Когато едно висше училище трайно не предлага обучение, не провежда занятия, не дипломира студенти и по същество не изпълнява своята основна функция, това вече не е университет, а административна сграда, която е изгубила своето съдържание. И в действителност се получава така, че младите хора, които очакват образование, перспектива и развитие, често получават формално обучение с ниско качество, или никакво такова. Ако ръководствата на съответната институция полагат усилия за обновяване на учебните програми, за партньорства с бизнеса, модернизация и дигитализация, тогава те спокойно ще развиват, разбира се, своята академична дейност. Отговорността е двустранна – и на държавата, и на тях.

Евентуалното закриване на такъв университет не трябва да се възприема като акт на наказание, а на отговорност. Това трябва да бъде сигнал, че държавата държи на стандарти, на качество и на реален принос към обществото. Мисля, че няма две мнения по въпроса, че ангажимент и задължение на държавата е да провежда и упражнява контрол върху качеството на обучение и ефективността на образователния процес във всяка една образователна институция – било то държавна или частна. По време на обсъждане в Образователната комисия надделя позицията, че е необходимо между първо и второ четене да се направят немалко корекции. Трябва да се прецизира текстът на Законопроекта, като съображенията на нашата парламентарна група в голяма степен съвпадат и се припокриват с част от предложенията на почти всички вносители на становища.

Разбира се, изразът „трайно не осъществява образователен процес“ е твърде разтегливо понятие, в което е необходимо ясно да се дефинира като период, като обхват на дейността, като проверка на фактическото състояние. Процедурата трябва да бъде прозрачна, справедлива и защитена от политическа намеса. Така формулираната нова точка на чл. 18 в Закона не позволява закриването на държавен университет при други предпоставки, тоест формулировката е ограничаваща, а не трябва да бъде такава, защото могат да възникнат и други обстоятелства, налагащи закриване.

Подкрепяме позицията, изразена в становището на Съвета на ректорите, че е необходимо в правна рамка да бъде разписано как и кой отстоява състоянието за трайно неосъществяване на учебния процес, така че да не се достига до административен произвол при определена политическа ситуация. И държа да подчертая, че това не е атака срещу висшето образование. Напротив, това е защита на онези университети, които работят сериозно, въпреки трудностите, които развиват научна дейност и подготвят кадри за пазара на труда. Те заслужават подкрепа. А за да я получат, системата трябва да бъде освободена от тежестта на институции, които осъществяват дейност по инерция и симулират нормален образователен процес.

Нека не забравяме, че българските студенти заслужават образование, което е актуално и адекватно за времето, в което живеем. И всеки вложен лев, независимо дали идва от държавния бюджет, или от студентските такси, трябва да бъде инвестиран в реални резултати, а не в кухи структури. В името на доброто бъдеще на българското висше образование призовавам всички за разумни позиции и работещи предложения между първо и второ четене, така че да бъде Законопроектът правно издържан, с ясно разписани механизми, изчистени текстове и съобразени с изразените позиции в становището на Съвета на ректорите. Благодаря Ви.