Марио Рангелов (права и свободи – ДПС)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От самото си създаване ДПС е последователен носител и пазител на евро-атлантическите ценности в българския политически живот. През годините заемахме ясна и безкомпромисна позиция, стратегическо място на България в НАТО и в обединена Европа. Още в първите години на прехода ние не просто изразихме подкрепа за евро-атлантическата ориентация на страната, ние бяхме активна страна в нейното реализиране. Именно с участието на ДПС през 2005 г., преди точно 20 години, правителството на Република България подписа договор за присъединяване към Европейския съюз. В този договор, приет с широк политически консенсус и национална отговорност, бе ясно записано: пълноправното ни членство включва и преминаване към единната европейска валута. Това не беше каприз, нито моментна прищявка. Това бе част от дълбок цивилизационен избор, който онова поколение направи и за което носи историческо признание.

И днес ДПС остава верен, стабилен и предвидим партньор в европейското семейство на либералите и демократите в Европа. Ние отстояваме европейските принципи не само на думи, а и чрез своята законодателна активност и политическа устойчивост. Но също така именно днес сме длъжни да заявим и няколко факта, които редица партии и техните лидери уклончиво премълчават.

На първо място е фактът, че изпълнението на стратегическата цел на страната за членство в еврозоната се осъществява и с легитимацията на ново парламентарно мнозинство, доминирано от „Ново начало“ – субект, който е компрометиран до степен, която изключва всякаква европейска и международна подкрепа. Тази фракция не иска еврото като инструмент за растеж, те го искат като алиби за собственото си политическо оцеляване, прикрито зад европейски символи. По този начин зад патетичната риторика за евроинтеграция продължава да се крие и нещо съвсем друго, но много опасно – продължаващ институционален разпад, грубо погазване на конституционния ред, овладяване на съдебната власт и прокуратурата, натиск върху Службите и брутална икономическа престъпност.

На второ място, от 2020 г. България е в така наречената чакалня на еврозоната. За този период политическите субекти, които претендират да бъдат радетели за приемането на еврото, не предприеха достатъчно проактивни действия, които да адресират реалните тревоги на българските граждани и да дадат разбираем отговор на въпроси, като: ще обеднеят ли българите при влизане в еврозоната; какво ще стане с лихвите по кредитите и депозитите; ще поскъпнат ли имотите; ще има ли инфлационен шок; как ще бъдат преизчислявани цените на стоките; как ще се защитят уязвимите групи; ще плаща ли България дългове на други държави; какво ще стане с парите в брой; какви права ще има България, когато влезе в еврозоната? Вместо на професионална национална информационна кампания бяхме свидетели на професионална надменност, достигаща до арогантност или просто до мълчание и пренебрежение. Видяхме как публичното говорене бе подменено от излишно политиканстване, при което съмненията бяха посрещнати с презрение, а опасенията – с цинизъм. Това бе недопустим провал на комуникационната политика на всички правителства в този период по този толкова значим въпрос от публичен интерес.

В тази връзка и към днешна дата не е без основание въпросът: чувства ли се наистина готов българският народ и бизнесът – информиран, защитен, уверен да приеме еврото от 1 януари 2026 г. като единна валута? Това е въпрос за доверие, за отговорност и за държавност.

На следващо място, през последните месеци българското общество стана свидетел на демонстративно замитане на гигантски контрабандни схеми, политическа арогантност и институционално насилие, които не само уронват доверието в държавността, но подриват самите устои на демокрацията. И ние питаме: това ли е лицето, с което България ще влезе в еврозоната, това ли е доверието, което ще градим у нашите европейски партньори? Защо дори членството ни в еврозоната се използва като инструмент за легитимация на престъпни схеми, вместо да бъде кулминация на десетилетните усилия на поколения български политици? От ДПС считаме, че срещу тези въпроси стоят не аргументи, а страх – страх от отговорността да се погледне народа в очите, страх от това, че зад евроинтеграционната фасада прозира разпад на държавността.

И четвърти факт, но не на последно място по значение: на кого е изгодата от ненужното противопоставяне на три основни институции в държавата с поставянето на темата за отдавна изяснената дата на присъединяването на страната ни към единната европейска валута? Всеки от тези три стълба на държавност със своите смислени основания имаше възможността да използва добрите европейски, световни примери и практики, да консолидират усилията си при взимането на подобни стратегически решения за България в условията на актуалната геополитическа турбулентност на света около нас, за да не остава усещането в обществото, че председателят на Народното събрание Наталия Киселова е принуждавана да взима спорни, самостоятелни решения, отхвърляйки предложението на президента Румен Радев за референдум по тази тема без дебат в Народното събрание.

В заключение, да, България трябва да завърши пълноценно своя европейски път, но това не може и не бива да става за сметка на доверието, благосъстоянието и правата на гражданите. Приемането на еврото трябва да бъде резултат от информиран избор и институционална почтеност. Ние от ДПС ще водим отговорна, прозрачна и проевропейска кампания в подкрепа на членството на България в еврозоната на 1 януари 2026 г., но ще го правим така, както изисква представителната демокрация – в пряк контакт с българските граждани, с уважение към институциите и с ясна визия за проспериращо бъдеще на Република България и след тази дата. Защото демокрацията не се страхува от въпроси – страхуват се онези, които знаят, че не могат да дадат демократичен отговор. (Ръкопляскания от „Демокрация, права и свободи – ДПС“.)