Докладчик Димитър Гърдев

Благодаря, госпожо Председател.

Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание:

„ДОКЛАД

относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 51-402-01-9, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2024 г.

На свое редовно заседание, проведено на 7 май 2025 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 51-402-01-9, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2024 г.

На заседанието от Министерството на здравеопазването присъстваха: доктор Бойко Пенков – заместник-министър на здравеопазването, господин Илия Тасев – директор на дирекция „Обществено здраве“, и госпожа Христина Гетова – директор на дирекция „Правна“.

Законопроектът бе представен от заместник-министъра на здравеопазването доктор Бойко Пенков. Той подчерта, че предлаганите изменения и допълнения на Закона за храните са във връзка с необходимостта от изпълнението на препоръките на Европейската комисия, постъпили в рамките на нотификационна процедура по Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. относно проекта на Наредба за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели. Предлаганите изменения се налагат и поради Процедура за нарушение № 2020/4042 за това, че България е нарушила разпоредбите на Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води.

Заместник-министър Пенков подчерта, че предложените изменения са в три аспекта, като първият е постигане на пълно съответствие и транспониране в цялост на разпоредбите на Директива 2009/54/ЕО. В тази връзка в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните са въведени определения на понятията „находище“, „подземно водно тяло“ и „извор“, тъй като въведените в националното законодателство чрез Закона за водите определения за „находище“ и „подземно водно тяло“ изпълняват целите на Рамковата директива за водите, но не и на Директивата на Европейския съюз.

Законопроектът е свързан и с въвеждане в българското законодателство и на разпоредби от Директива 2003/40/ЕО на Комисията от 16 май 2003 г. за установяване на списъка, границите на концентрация и изискванията към етикетирането за съставките на натуралните минерални води и условията за употреба на обогатен с озон въздух за обработката на натурални минерални води и на изворни води.

Предложени са и допълнения на Закона за храните в изпълнение на мярка № 39 от Приложение № 1 на Решение № 704 на Министерския съвет от 2018 г. за приемане на мерки за трансформация на модела на административно обслужване и мярка № 61 на Решение № 233 на Министерския съвет от 29 март 2024 г. за приемане на План за намаляване на административната тежест.

Съгласно разпоредбата на чл. 116 от Закона за храните Министерството на здравеопазването издава здравен сертификат за износ на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, по искане на износителя или заинтересованото лице. Практиката показва, че с така предвидените действия не се удовлетворяват исканията на съответните власти на трети страни и в голям процент от случаите предвиденият по реда на чл. 37 от Закона за здравето и подзаконовата нормативна уредба здравен сертификат не изпълнява критериите и не предоставя исканата от тях информация. Предвид изложеното са и направените предложения за изменение и допълнение на чл. 116 от Закона за храните. С цел уеднаквяване на законодателството се предлагат изменения и допълнения на Закона за здравето в тази област.

В тази връзка председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Димитър Гърдев зададе въпрос относно начина, по който Министерството ще осигури валидността на предвидените сертификати и ще гарантира, че те ще отговарят на тези изисквания на всички страни членки. Зададе въпрос и относно изискването за „един извор“ и „една търговска марка“ и попита по какъв начин Министерството ще въведе гаранции, че бизнесът няма да бъде допълнително натоварван и няма да бъдат прилагани подвеждащи практики, тъй като по този въпрос може да има различни интерпретации.

Господин Илия Тасев от Министерството на здравеопазването отговори, че в рамките на Европейския съюз няма единен документ, който да въвежда изискване за подобни сертификати и подчерта, че правилото за свободно движение на стоки освобождава от такова задължение. Обикновено това е сертификат, който се изисква от трети страни извън Европейския съюз. Към настоящия момент издаването на такъв сертификат е предвидено в националното законодателство. Трудностите, които се срещат, са, че всяка държава си има собствени изисквания, поради което бизнесът среща затруднения с формуляра, който се издава. Този формуляр е приложение към наредба на министъра на здравеопазването, като с отмяната на това нормативно основание в Закона ще бъде отменена и наредбата.

Законът ще предвижда органите на държавния здравен контрол, които осъществяват контрол – това са регионалните здравни инспекции, да издават съответните писмени документи, с които ще удостоверяват пред трета страна всички факти и обстоятелства, които се изискват. Ще има и задължение да бъде представена на други контролни органи информация във връзка със Световната търговска организация. Изискванията на всяка държава ще бъдат съобразени и ще се удостоверяват с документ, издаден от държавен орган. Това ще облекчи процедурата и ще я сведе на ниво област, където са регионалните здравни инспекции, ще намали централизацията и ще съкрати административните срокове. С тази мярка ще се осигури по-голяма гъвкавост по отношение на това бизнесът да може максимално бързо да реализира продуктите си.

Членът на Комисията Деница Симеонова зададе въпрос относно промените в Закона за храните, касаещи етикетирането на бутилираната вода. Отбеляза, че когато има някакъв проблем с етикетирането на бутилираната вода, обжалването на дадени мерки не спира изпълнението им и проблемът не може да бъде своевременно разрешен. Тя се поинтересува каква е причината за въвеждането на етикетирането и дали това е изискване на Директивата. Господин Тасев отговори на въпроса, като подчерта, че информацията, която е включена в чл. 71, има за цел да преповтори изцяло изискванията на Директивата, която има ясни условия, свързани с етикетирането, и Министерството се е опитало да направи точно това.

На основание на проведеното гласуване с 13 гласа „за“ (от които 4 от ПГ на ГЕРБ, 1 от ПГ на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 3 от ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ, 2 от ПГ на „Движение за права и свободи – Ново начало“, 1 от ПГ на „БСП – Обединена левица“, 1 от ПГ на „Има Такъв Народ“, 1 от ПГ на ВЕЛИЧИЕ), Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 51-402-01-9, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2024 г.“