Мариана Бояджиева

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Двадесет и четвърти май е свещен празник за България, защото това е денят, в който честваме създаването на буквите от братята Кирил и Методий и основанието ни страната България да бъде наречена държава на духа! Двадесет и четвърти май е празник на словото, празник за възхвала на писмеността, на българската просвета и култура. Това е денят, в който отбелязваме българския принос за европейската цивилизация.

Създаването на буквите е успешно и трайно дело, защото има приемственост между Кирил и Методий и техните ученици, които, идвайки в България, създават своите книжовни школи и стават вдъхновители и учители за българския народ. Това българско и общославянско дело не би било възможно без превръщането му в държавна политика от българския владетел Борис I. Добре известно е, че в онези времена Византия се бори с католицизма и изпраща светите братя като свои емисари сред западните славяни. За целта те създават глаголицата върху основата на българските говори в Солунско, за да може тези славяни да четат свещените книги на разбираем език. В България глаголицата се ползва до 11 век. Тя е превърната в кирилица на държавно ниво по времето на Симеон Велики и Преславската книжовна школа, най-вероятно от учениците на Кирил и Методий – Наум, Климент Охридски и Константин Преславски. Най-старите датирани надписи на кирилица в света са от 10 век и са открити в Търговищко и Велики Преслав. С тези букви на старобългарски език учениците на светите братя пренасят православието сред останалите славянски народи. Благодарение на това дело днес на кирилица пишат общо над 200 милиона души по света.

Още в средата на 19 век българите започват да почитат Кирил и Методий и да честват празника – отначало в Пловдив, Шумен, Варна и постепенно в цялата страна. Днес приемаме 24 май като най-светлия български празник – денят на буквите, в който изразяваме благодарността си към техните създатели – светите братя Кирил и Методий, съпокровители на Европа. Признателността към тях е жива и ще продължава да се носи в най-красивата песен за празника „Върви, народе възродени, към светли бъднини върви“.

В наши дни този празник придобива все по-голяма важност, като се имат предвид процесите на глобализация, създаването на масови културни продукти без художествена стойност, загубата на националните характеристики и устои в образованието. Факт е, че ние искаме държавата да инвестира в тези жизненоважни сектори по-висок процент от брутния вътрешен продукт. Гордеем се с постиженията на българското училище, с високите резултати на нашите ученици в международни състезания и олимпиади – резултат и от труда, и от професионалната отдаденост на нашите учители. Днес учителите са хората, които продължават мисията на книжовниците във всяка класна стая, във всеки час, в посветеността им на децата и младите хора.

Наред с успехите имаме и проблеми. Например според последните данни, публикувани от водещи европейски изследователски агенции, функционалната неграмотност на учениците, или неумението да прилагат придобитите знания, доближава 50%. Това е сериозно предизвикателство пред нашата работа. Факт е също, че читалищата, театрите, библиотеките, музеите, археологията имат нужда от повече средства и понякога оцеляват благодарение на духа и ентусиазма на своите дейци. Нужна ни е национална стратегия за развитие на българската култура, която е желана и очаквана от дейците на културата.

Днес в Европа се говори за отбрана, увеличаване на военните разходи, създаване на армии, но нашият народ знае от собствения си исторически опит, че много важна е и армията на учителите – на онези, които формират съзнанието и пазят нашата национална принадлежност. Сега е необходимо всички, от които зависи развитието на образованието, науката и културата, да поемат делото на народното образование като първостепенна цел на българската държава, като най-верния път за националното ни развитие. И именно 24 май ни връща към началото, към безсмъртното дело на нашите деди, на нашите книжовници, на нашите училища и на читалищата, благодарение на които сме оцелели. Този ден винаги ще ни напомня, че българската история е история на духа, история на хилядолетна култура, не само на меча, а и на перото и словото. С нищо не може да бъде обяснен опитът – в програмите за обучение по литература българската класика да намира все по-малко място, а писателите и поетите да се оценяват от ъгъла на политическата конюнктура. Изключително тревожно е, че се поставят под съмнение произведения на Вазов, отричат се върхове, като Ботев, Смирненски и Гео Милев.

Уважаеми народни представители, българската духовност е нужна на хората. Те я носят в сърцето си. Без буквите съдбата на милиони славяни по света би била съвсем друга и нямаше да има днес духовен мост между тях. Затова нека да честитим празника на всички българи, особено на учителите, на учениците, на учените, на писателите, артистите, на читалищните дейци и като отговорни институции да се заемем сериозно със съдбата и развитието на образованието, на културата и духовността! (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)

Честит празник!