Юлиана Матеева

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!

Декларация от парламентарната група на Политическа партия ВЕЛИЧИЕ по случай 24 май:

„Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени да пишат славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви Бог или живот, или зло?“

С тези думи Черноризец Храбър започва разказа си по повод може би най-значимото постижение в многовековната ни история – създаването на българската писменост. Факт, който свидетелства за духовната мощ на нашите предци, които са ни оставили възможно най-ценното наследство – собствена азбука. Създадена, развивана и предавана през вековете, тя е нашият цивилизационен печат в културата на славянските народи.

Кирилицата е неделима част от българската идентичност. Тя е нашият щит срещу обезличаването, съхранил паметта, духа и езика ни дори в най-мрачните и тежки времена.

Ето защо, когато отбелязваме този ден, не трябва да се ограничаваме само до шаблонни фрази, които отдавна са изпразнени от съдържание!

Време е също така за внимателна равносметка. И понеже никой не може да го каже по-добре от поета:

„Език свещен на моите деди

език на мъки, стонове вековни,

език на тая, дето ни роди

за радост не – за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга

и кой те пощади от хули гадки?

Вслушал ли се е някой досега

в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ

се крий в речта ти гъвкава, звънлива –

от руйни тонове какъв разкош,

какъв размах и изразитост жива?“

Големият Иван Вазов.

Утре е празник, 24 май – Ден на българската просвета, култура и славянската книжовност! Ден, в който честваме делото на светите братя Кирил и Методий!

Утре всички училища и университети в страната ще манифестират под ликовете на солунските братя, ще пеят най-вдъхновяващия химн, посветен на силата на нашата духовност. Ще има деца и усмихнати родители, отличници и техните горди учители – хора, вдъхновени от този толкова близък до всяка българска душа празник, излезли на улицата, за да станат част от шествието.

На колко обаче от децата е наистина ясно, че българският език не е просто един от официалните езици в Европейския съюз, а е най-нашето, най-истинското и уникално нещо, което все още ни прави нация, а не просто група хора, живеещи на една територия? Колко от българчетата осъзнават, че кирилицата е онова, позволило на поета да възкликне: „И ние сме дали нещо на света и на вси славяни книга да четат!“ Ние сме дали просвета и духовност на стотици милиони души по света.

Колко българи наистина се замислят какво причиняваме на тази наша уникалност всеки път, когато използваме чуждица, дори тогава, когато имаме прекрасна наша звучна дума, означаваща същото? Млади хора и представители на сектори, в които термините идват на английски, буквално говорят неразбираемо за околните. Децата пишат на непонятен език, смесица от латиница и цифри, общуват основно чрез картинки и символи, съкращения от чужд език, а не с родната ни реч. Така се затвърждава неграмотността у повечето от тях.

Всичко това се пропагандира като новото нормално със силата на медиите и филмовата ни индустрия, или поне каквото е останало от тях. Почти няма надписи на български език. Почти няма фирма на търговско дружество, чието значение може да бъде разбрано от неговорещия английски.

Ние от ВЕЛИЧИЕ нямаме нищо против езика на Шекспир, както и всеки друг чужд език. Искаме децата да бъдат образовани и да говорят чужди езици. Но не на цената на това – да забравят своя майчин език, да го заменят с чуждия! Не и като бъдат превръщани в безродници, които лесно могат да заживеят навсякъде по света, защото не са научени да чувстват нито едно място като своя родина!

Вместо да бъдат възпитавани в дух на национална гордост, немалко млади хора се увличат по повърхностната култура, фабрикувана от медиите, която насърчава подражанието и културното обезличаване. Досущ като в „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников, напоследък се прокрадва погрешното схващане, че да замениш българската идентичност с чуждата мода е еталон за принадлежност към западната европейска цивилизация. Не! Това е заблуда! Заблуда, която отслабва връзката ни с корените и прави бъдещето ни като нация несигурно и дори обречено.

Похвалната богоугодна стъпка на министъра на образованието да се въведе религия в училище, като първа крачка към изграждане на някакъв ценностен модел, раздели обществото и създаде враждуващи лагери, мачкайки за пореден път обществената тъкан. Защото може би покрай религията децата ще научат, че според Бог има само два пола. Защото за някои е удобно да са невярващи в Бог родоотстъпници. Защото тогава садизмът и насилието избуяват. Защото когато няма Бог, лесно виждаш другия човек като средство. Още много „защото“. Защото когато няма Бог, всичко е разрешено.

Във времена като днешните е по-важно отвсякога да не забравяме, че България е била силна, когато се е гордеела със своите културни ценности. Била е влиятелна, когато е давала, а не, когато е копирала от другите народи.

Нашата азбука е културно наследство, което е било ключ към духовното развитие на останалите славянски народи, повлияни именно от българската писменост и култура. Факт, с който трябва да се гордеем, но и да не оставяме да се превърне в затихващо ехо от миналото. Това културно влияние може и трябва да се възроди. Наш дълг е да го осъзнаем, да повярваме, че е възможно и да го постигнем отново.

Политическа партия ВЕЛИЧИЕ вярва, че бъдещето на България минава през завръщането към духовните стълбове на нашата идентичност, език, национално самосъзнание и култура!

Призоваваме институциите, учителите, родителите и всеки българин да отстояват тези ценности не само на 24 май, а всеки ден!

„Напред науката е слънце, което в душите грей! Напред народността не пада, там, гдето знанието живей!“

Честит празник! Да живее българската писменост, да пребъде България чрез своето слово! (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)