Марио Рангелов (права и свободи – ДПС)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, скъпи българи! Утрешният ден, 24 май, е най-светлата дата в празничния ни календар – венецът на българската духовност, символ на културното величие на един народ, който през вековете е доказал, че истинската сила не е само в оръжието, а и в знанието, и в словото, и в духа!

Това е денят, в който празнуваме нашата принадлежност към една изключителна традиция, сътворена с мисъл и вдъхновение, носена от поколения родолюбци, просветители и будители.

На 24 май честваме най-истинския, най-дълбокия и най-светлия български празник – денят, в който отдаваме почит на делото на светите братя Кирил и Методи, създателите на славянската писменост. Празник, който събира в себе си едновременно гордостта от миналото, отговорността към настоящето и надеждата за бъдещето!

От векове 24 май е денят, в който се чувстваме част от нещо голямо и истинско, от националната ни идентичност, закодирана в азбуката, в словото, в езика, който ни свързва, изгражда, съхранява. Ден, в който гордо си припомняме, че сме дали на света нещо безценно – писменост, чрез която десетки народи са намерили пътя към книжнината и просветлението. И това не е просто културен принос, това е цивилизационно дело, възвисило много народи – от Русия и Монголия през Украйна до средна Европа. По-важното е, че това дело наистина оцелява точно заради далновидната визия на българските владетели – от Борис Кръстител през Симеон, по времето на които имаме разцвет на книжовните школи.

Блестящата защита на Константин Кирил Философ срещу триезичната догма е едно от най-важните и повратни събития в Европа, за да стигнем до великото наследство и на Търновската книжовна школа, даваща основание на редица изследователи да говорят за Български предренесанс като български принос за съвременната европейска цивилизация.

Светите братя Кирил и Методий вероятно не са могли напълно да осъзнаят епохалността на своето дело, когато през 9 век се заемат със създаването на глаголицата, но те със сигурност са разбрали едно – писаното слово е крепост на паметта, страж на духовността, носител на човешката същност и културна идентичност. Единадесет века по-късно цяла Европа се покланя пред тяхното дело, а папа Йоан Павел II ги провъзгласява за съпокровители на Европа – признание, което увековечава тяхната роля в духовната история на континента.

Българският народ като първоприемник на делото на светите братя винаги е бил негов равностоен пазител и продължител. Тук, на нашите земи, техните не по-малко значими със своето дело ученици намират подслон и възможност да продължат великата мисия на своите учители, разпространявайки писмеността и просветата. България се превръща в люлка на славянската култура и духовност, в извор, от който черпят сила и вдъхновение много народи.

Днес, когато светът се променя с невиждани темпове, когато дигиталното общуване понякога изтласква писменото слово в периферията на човешките отношения, имаме още по-голяма нужда от такива дни – дни, в които да си припомним кои сме, откъде идваме и накъде трябва да вървим, дни, в които да тържествува духът, знанието, вярата в доброто и бъдещите ни дни, защото само просветеният ум може да чертае достойни хоризонти, само съхраненият език може да носи духа на нацията напред във времето.

Нека този празник бъде не само чест за всички нас, но и да е осмислен – нека не бъде само ден на красиви слова, а ден на пробуждане, вътрешен стремеж към знание, към съзидание, към доброта! Нека помним, че просвещението не е еднократен акт, а път към храма на духа, към по-доброто ни аз, към по-стойностното ни утре!

Да ни е честит Денят на светите братя Кирил и Методи – денят на нашата писменост, култура и духовност! Нека светлината на буквите никога не угасва в сърцата ни, нека писменото ни слово продължи да бъде начало, опора и дълговечност на народа ни! (Ръкопляскания от „ДПС –ДПС“.)