Богдан Богданов

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Комисията за защита на конкуренцията има изключително ключова роля за това как ще функционира българската икономика, за да може да гарантира честна конкуренция, честни взаимоотношения на пазара, да се осигури свободната търговия. Затова е много важно хората, които ще застанат начело на Комисията за защита на конкуренцията, също да са хора с интегритет, хора, които са с чисто име и за които не прозира влияние на един или друг политически кръг.

От тази гледна точка, аз и на Комисията повдигнах няколко въпроса пред господин Карадимов като кандидат за председател на КЗК, на които въпроси ние не просто не получихме опровержение, а напротив, получихме потвърждение, че информацията в публичното пространство е истина. А информацията, аз ще я споделя и от тази трибуна, защото смятам, че е изключително важно българските граждани, българският бизнес, който, както чухме, е подкрепил еднолично, единодушно господин Карадимов, трябва да е ясно все пак кои са нещата от миналото, за които ние все още обаче нямаме опровержение. И ще споделя с Вас, колеги, с българските граждани, няколко случая, за които аз се надявам – може би да не съм прав, да получа опровержение един ден от господин Карадимов, защото тези случаи пряко касаят бъдещата позиция на господин Карадимов като председател на КЗК.

Първият случай, колеги, е с ЧЕЗ – енергоразпределителното дружество, което тогава е монополист в една голяма част от територията на България. Случва се така, че по времето на Тройната коалиция ЧЕЗ търсят съдействие от българското правителство, за да им се окаже съдействие и по-благоприятни условия да правят своя бизнес. Според публичната информация тогава точно господин Карадимов, като съветник на премиера Станишев, провежда такава среща. Не минава дълго време след тази среща и тогава ЧЕЗ изглежда, че ѝ връщат жеста, получили са това, което искат, сключва се един много странен договор – ЧЕЗ дават възможност на една спедиторска фирма да разнася над 2 милиона фактури всеки месец до българските потребители на изключително завишени цени – три-четири пъти над цените на „Български площи“ тогава. И може би не е случайно, че въпросната спедиторска фирма, малка тогава, малко преди да бъде сключен този договор – всъщност фирма, свързана с господин Карадимов, става акционер с 20% в това дружество. Започва този бизнес, започват да се разнасят фактурите на ЧЕЗ – 2 милиона български потребители, 3 милиона е разходът всеки месец близо, който стига до въпросната фирма, на изключително завишени цени.

И въпросът тук е, който, между другото, въпрос е повдигнат – и видях, господин Добрев е тук – тогава като министър на икономиката е повдигнат дори и от него, когато 2009 г. става въпрос за високи цени на електроенергията, българските потребители протестират тогава. Оказва се, че във фактурите на българските потребители се включва въпросната такса за разнос на фактурите, която в крайна сметка голяма част от нея отива до въпросното дружество. По този въпрос ние не получихме опровержение, напротив, информацията бе потвърдена и по време на изслушването в Комисията.

Изнесените факти обаче по време на изслушването на така наречената комисия „Хохегер“ повдигат и други въпроси около миналото на господин Карадимов, особено около разходването на държавни средства. Оттам ние научаваме, че големи суми са били разходвани от държавния бюджет за пиар, маркетинг, реклама, включително дивидент от Пловдивския панаир е отишъл в госпожа Станишева към днешно време, а оттам една значителна сума е стигнала и до същата тази фирма, свързана с господин Карадимов. Ние също не получихме опровержение на тази информация. Въпросните трансфери бяха препотвърдени.

Когато говорим обаче за близкото минало – ББР и ролята на господин Карадимов в ББР. Също така стана известно по време на изслушването в Комисията, че 2018 г. като експерт в ББР господин Карадимов получава една задача да напише доклад, в който да каже дали господин Гергов, който е взел кредит от ББР в противоречие на стандартите за финансиране от ББР, че не могат да се финансират политически личности, дали е взел този кредит. Тогава господин Карадимов пише едно становище за ББР, което се оказва, че в същия период му е възложено от човек, който му е дал безлихвен заем – директорът на ББР е дал безлихвен заем на господин Карадимов от близо 480 хил. евро от офшорната си компания. Това също е налично като информация днес. А като говорим за ББР и близкото минало, аз също зададох и въпрос към министър Петкова: как така се случи миналата година, че активите на „Булгартабак“ по времето на господин Карадимов в ББР бяха оценени на над 250 млн. лв., с които активи в крайна сметка е погасено изцяло задължението на „Булгартабак“ към държавата? Аз питах кой е този оценител, как са оценени тези активи, за да разберат и моите избиратели, чрез моите питания, всъщност как държавните средства се разходват и как се оценяват тези активи, които в крайна сметка може да се окаже, че не са достатъчни, ако имаме една обективна оценка, да покрият задължението.

Но тук възникват и други въпроси. Аз нямам достатъчно време да навляза във всички тях, включително и КТБ – информацията, че господин Карадимов е получавал оттам издръжка от 10 хил. лв. на месец. Тези въпроси дължат своето обяснение пред обществото и ако някой иска да застане начело на Комисията за защита на конкуренцията, която цели да защитава икономическите принципи, да се бори срещу монополите, да се бори срещу злоупотребите и нелоялни практики, когато става въпрос за монополно положение, хората, които ще управляват и представляват тази комисия, трябва да имат своя интегритет и трябва да обяснят всички тези обстоятелства, които са изнесени в публичното пространство, за да можем както и ние, и обществото да знаем, че тези личности ще защитават българския интерес, на българския бизнес и на българските граждани, а не своя личен, както виждаме от близкото и далечното минало може би. Благодаря Ви.