Уважаеми гости, почитаеми колеги! Явно животът се оказва една процедура, в рамките на която можем да се надяваме накрая на неголям паметник.
На първо място, аз искам да поздравя всички парламентарни сили, които са представили кандидатури за тази комисия, защото смятам, че качеството на кандидатите е респектиращо. Биографиите им са респектиращи и те според мен са изключително подходящи за този орган.
Комисията по досиетата е един от малкото институти на националната памет и това, че ние може би невинаги се възползваме достатъчно добре от него и че журналистическите интерпретации на неговата работа твърде често се плъзгат само по повърхността на едни лесно раздавани вини или индулгенции, не е проблем на Комисията. Винаги е имало какво да се желае повече в нейните комуникативни способности с обществото, но аз мисля, че точно няколко от кандидатите в момента са личности и фигури, които ще п оправят този дефицит.
Не бих искал да влизам изобщо в коментари на личностите, само ще кажа на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, че към този етап на Вашето публично присъствие може само да мечтаете за проценти от тежестта, която имат и Стефан Тафров, и Александър Йорданов в българската история последните 30 години. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И това, както би казал Остап Бендер, е медицински факт. Медицински факт, колеги! Попрочетете пак кой какво е направил, колко езици ползва, какви постове е заемал...
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк: