Аналите на собственото им Народно събрание пазят изказвания, дебати, законопроекти, свързани с тези двама наши уважавани съграждани.
Отново искам да се върна с две думи само на смисъла на тази комисия. Помните, че когато обсъждахме този законопроект в един начален етап, ние изразихме едно желание на преобладаващата част от залата, че може би посоката, в която трябва да се развива Комисията за досиетата – именно към един институт за националната памет, който да може да обобщи, да представи в един по-добър вид на следващите поколения един много сложен, тежък и травматичен период от българската история, който не сме преживели.
Ние нямахме куража, както винаги в България правим нещо – малко, почти – като чехи, поляци, особено германци, да се изправим лице в лице с едно минало, да го разпрочетем колкото се може повече, да си простим. И тази тегоба висеше на 30-годишната история на младата българска демокрация със страшна сила, както биха казали на популярен език, цитирайки класика, хората.
Този институт е изключително важен, Комисията продължава да е много важна, изобщо не я подценявайте. Аз и друг път съм имал повод да кажа, че ако детеродните ни органи бяха къси като колективната ни памет, досега да сме изчезнали като нация. Славим се с изключително къса колективна памет. Всеки ден плащаме тежък дан на това и тази комисия е един от малкото светлици, които, стига някой да има желание, може да поправя тези злини.
Отново, респект към хората, които са предложени. Разбира се, ще има гласуване, вероятно не всички ще стигнат до този пост, но според мен всички са достойни. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк: