Ремзи Осман (права и свободи – ДПС)

Уважаема госпожо Председател, няма проблем, моля Ви се. Не е като Възродителния процес.

Аз се чудя. Обсъждаме Комисията за разкриване на принадлежност към... и така нататък, в залата се намират депутати, които са против тази комисия. Направо се чудя и съм изумен. От 1990 г. един парламент няма да има консенсус, но винаги даваме примери с Унгария, с Германия, със Словения, Словакия, където имаше лустрации, единствено при нас постоянно се поставя под въпрос съществуването на подобни комисии. Няма да кажа, че това е кощунство, но това е политическо престъпление. Били много млади вече новото поколение, не били свързани с Държавна сигурност. Влезте в малкия град – има групи, които се мъчат да оформят общественото мнение, изведнъж, ако им погледнете миналото, са били на щатове или са получавали заплати от Държавна сигурност. И тези групи продължават. Има групи, които не само за приватизацията са имали пръст, така наречената масова приватизация, или източването на банките в този период, в края на мандата на Жан Виденов. Защо някои хора се притесняват тези неща да са открити и да има публичност? Пет милиона били. Ами дайте – петдесет коли има в Народното събрание, да ги продадем, бе. Какъв е проблемът за пет милиона? Демокрацията пет милиона ли струва? Как може в цяла Европа, в Европейския съюз, само в България да сме против тази комисия?

Наистина, за първи път в тази комисия са предложени много авторитетни хора, повече от половината ги познавам лично, няма да споменавам имена, включително и нашият кандидат Николай Цонев. Защо се притеснявате? Тази истина да не изчезва. Но в същия момент имаме проблем. Организират се цели мероприятия долу от така наречените бивши, които са служили на предишни режими, но те продължават под някаква линия да се опитват да влияят. С позволението на този, който го беше казал, ще го кажа от трибуната. Първите години имаше един, каза: „Дайте да затворим тази страница“, но този човек е в залата, каза: „Не. Преди да затворим, трябва да прочетем тази страница.“ Аз съм свидетел от Великото народно събрание.

Каквото и да ми говорите от ВЪЗРАЖДАНЕ, не сте прави. Вие се притеснявате да излезе истината. Вие се притеснявате... (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Излезте от трибуната, не оттам да ме репликирате. Излезте от трибуната, така не можете да ме предизвикате. Защото Ви е страх, Вие сте свързани с тези структури. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) От първия ден, от първия ден поставяме този въпрос. Когато не сте се занимавали даже и с политика, даже сте минавали покрай парламента с наведена глава, парламентарната група на ДПС е поставяла този въпрос и 1990 г., 1998 г. или 1999 г. генерал Бонев направи първата крачка и след 2003 г. сме инициатори, колкото и да се усмихвате. И тези, които Ви помагат, са тези… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Да, излезте от трибуната. Искате уважение към Вас, не смеете да изслушвате един човек, като говори от трибуната. Изслушайте, излезте и говорете. Аз ви изслушах, не Ви репликирах от място. Бъдете малко възпитани. Мислите, че като викате от мястото, сте големи политици. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Аз много внимателно слушах всички Ваши колеги.

Госпожо Председател, обърнете внимание да запазят малко тишина, да можем да говорим.