Ивайло Мирчев

Благодаря, госпожо Председател.

В тази толкова дълго продължила точка се говореше за всичко друго, изговориха се, между другото, доста глупости, обиди, клевети, неща, които нямат нищо общо нито със самата точка, нито са достойни за българския парламент. Не се спомена обаче може би най-важното. Вляво от мен в момента стои шефът на българското контраразузнаване. По средата на своя мандат изведнъж шефът на българското контраразузнаване подава оставка и пак изведнъж, въпреки всички критики във времето, ще бъде подкрепен от управляващите, за да стане шеф на Комисията по досиетата. Възникват много въпроси, въпроси, на които аз се надявам господин Тончев да отговори и се надявам той да отговори мъжки, надявам се той да отговори като български офицер, като шеф на българското контраразузнаване.

Това е много отговорно задължение, защото във времето ние сме имали много забележки към господин Тончев. На първо място, той направи през 2023 г. политически изказвания от трибуната на Народното събрание. Атакува директно партиите, нещо, което не му е работа, обслужи една от политическите сили, която искаше закрито заседание, тъй като се предполагаше, че един англичанин терорист е свързан с депутат от „Демократична България“. Много от Вас може би са го забравили. В крайна сметка закрито заседание имаше. Всички много се смяха. Толкова се смяха, че дори накрая не посмяха да изкарат в медиите на Пеевски всъщност за какво става дума, но господин Тончев тази работа цялата я обслужи.

Ще припомня и още две неща – забавянето на машините за гласуване, удостоверяването на изборите. Огромен проблем, касаещ изборния процес. Господин Тончев тогава излезе от отговорност. Делегира на свой заместник, случайно свързан с „Новото начало“, тази работа да бъде свършена.

И последният по-едър случай е тогава, когато ние от „Да, България“ пуснахме сигнал до ДАНС за купувачите на гласове, за около 200 души, известни с това, че купуват гласове по време на изборите, и разчитахме, че ДАНС ще счете това за заплаха за националната сигурност. Президентът Радев, между другото, го счете и направи специално заседание при него, на което ние очаквахме ДАНС като сезирани и нейният председател да бъдат на това заседание и да вземат съответните мерки и решения да се сезират, след като ние сме ги сезирали, те да се задействат. Нищо подобно не се случи. И някак изведнъж по средата на мандата господин Тончев решава, че е дал каквото може вече на България, на българското контраразузнаване и ще става шеф на Комисията за досиетата.

Моят въпрос е следният – и наистина моля господин Тончев да излезе, дължи го на българското общество: защо и как той реши – и неслучайно задавам този въпрос, защото може би имаме малко повече информация от това, което казваме, защо и как той реши да се кандидатира за шеф на Комисията за досиетата и да напусне ДАНС? Възможно ли е това да е свързано с определени случаи, които в момента са на трупчета в българската прокуратура, и имало ли е въздействие от политици или гравитиращи около „ДПС – Ново начало“, за да може той да вземе това свое решение?

Ще помоля господин Тончев да даде тези отговори. Той ги дължи не на мен, не на политическата сила, която представлявам, дължи ги на българското общество, защото ние всички искаме да вярваме, че имаме истинско контраразузнаване и това контраразузнаване работи за националните ни интереси. И тогава, когато шефът на контраразузнаването наведе глава и виновно бъде понижен от шеф на контраразузнаването тихомълком, по средата на мандата, до шеф на Комисията по досиетата, българското общество заслужава да чуе отговорите защо това се случва. Благодаря Ви.