Докладчик Маноил Манев

Благодаря, госпожо Председател.

„След като бяха представени всички кандидатури, се пристъпи към представяне на концепциите от всеки кандидат.

В своето изложение господин Александър Йорданов отбеляза, че от приемането му до днес Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е изменян 31 пъти. Той отбеляза, че трябва да познаваме миналото си, за да не се повтарят стари грешки от историята. Това означава, че като общество следва да имаме обективен прочит на историята. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в своята дейност трябва да се ръководи от Резолюцията от 2 април 2009 г. на Европейския парламент. Господин Йорданов изрази мнение, че Комисията следва да се трансформира постепенно в Институт за национална памет.

В своето изложение господин Владимир Владимиров посочи, че създаването на този орган през 2006 г. е логичен завършек на темата за принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, която тема последователно и неотменно се обсъжда в годините след 1989 г. Чувствителността към нея има своето историческо обяснение от времената, в които тези структури са функционирали и дейността им е имала сериозно отражение върху живота на българските граждани. Това е видно и от разширяването на кръга на лицата, за които се прави проверка за принадлежност, като наред с лицата, които участват в публичния живот на държавата, се добавят и лица, които извършват дейност в частния сектор. Например синдици, лица, които са посочени като длъжници или са били членове на управителен или контролен орган на предприятие, посочено като длъжник в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация относно необслужвани кредити.

Това обстоятелство обективно се отразява на организацията на работата както на самата Комисия, така и на нейната администрация, поради което новият състав на Комисията следва да направи одит на дейността на администрацията и въз основа на него да предприеме необходимите действия за подобряване на ефективността на работата на администрацията в рамките на предоставения ѝ бюджет. Това ще допринесе и за подобряване на ефективността на работата на самата Комисия.

В своята концепция госпожа Килфанова посочи, че Комисията е успяла да извоюва обществено уважение и доверие. Комисията има изградена добра администрация и е развила своята международна дейност. Госпожа Килфанова посочи, че постигнатият разширен кръг на проверяваните лица е достижение на специалния закон. До момента Комисията показва стриктно изпълнение на своята дейност, видно от последния внесен доклад за дейността си в Народното събрание. Според госпожа Килфанова Комисията трябва да засили сътрудничеството си с Министерството на образованието и науката, както и да продължи дейността си, като бъде обективна и безпристрастна в работата си.

В своето изложение господин Георги Костов сподели, че е впечатлен от дейността на Комисията по досиетата до момента. Според него трябва да се изготви цялостен анализ на работата ѝ досега, какво е постигнато и да се набележат бъдещи цели. Дигитализацията трябва да продължи, като се разработи дигитална платформа, която да даде достъп на гражданите до дигитализираните досиета.

Господин Емил Трифонов посочи, че Комисията по досиетата е създадена с приемането на специалния закон през 2006 г. Тя е единственият независим орган, който може да проверява принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Трябва да се предложи ясна концепция за архивиране на всички документи в Комисията. В заключение господин Трифонов посочи, че Комисията следва да продължи да надгражда дейността си.

Господин Кирил Кирилов посочи, че е съгласен с изложеното до момента от останалите кандидати и че Комисията има все още работа пред себе си, тъй като не са проверени всички лица, родени до юли 1973 г. Господин Кирилов също се присъедини към виждането, че дейността на Комисията трябва да се популяризира.

Кандидатът за заместник-председател господин Константин Пенчев посочи, че следва да се пазят интересите както на всички проверявани лица, така и да се удовлетвори общественият интерес за това кои лица принадлежат към Държавна сигурност. Господин Пенчев също изрази мнение, че все още има нужда от съществуването на тази Комисия, а това дали тя трябва да бъде трансформирана в Институт, е решение на Народното събрание.

Господин Николай Цонев също се присъедини до голяма степен към изразените мнения на останалите кандидати и препотвърди, че Комисията трябва да продължи своята дейност. Ако бъде избран за член на Комисията по досиетата, заяви, че ще работи коректно и безпристрастно.

В своето изложение господин Пламен Костов отбеляза, че длъжността секретар не е просто административна, тя е ключова фигура в административната дейност на този орган. Като акцент в своята концепция господин Костов посочи необходимостта да се дигитализира архивът на Комисията, както и да се разработи електронна платформа за достъп до данните от гражданите. Господин Пламен Костов отбеляза, че Комисията функционира в среда с висока чувствителност. Той посочи също, че е разработил анализ на рисковете в концепцията си.

Кандидатът за председател господин Пламен Тончев отбеляза, че е намаляла групата на лицата, които са останали за проверка, но въпреки това Комисията има още работа пред себе си. Ако бъде избран за председател, неговата първа задача ще е да формира екип с членовете на Комисията. Господин Тончев посочи също, че би привлякъл старите членове на Комисията за консултанти с цел приемственост и създаването на Консултативен съвет на Комисията. Той смята, че международната дейност следва да се продължи и доразвие.

Кандидатът за член госпожа Севдалина Червенкова-Минкова посочи, че като съдия нейните актове говорят за работата ѝ. Ако бъде избрана за член на Комисията, основната ѝ работа ще бъде насочена не просто да се печелят заведените срещу Комисията дела, а актовете, които тя издава, да са законосъобразни и да не падат в съда.

В своето изложение господин Стефан Тафров посочи, че специалният закон е изменян неколкократно, като е съобразен с дейността на Комисията. Той приветства идеята да се привлекат досегашните членове като консултанти. Работата на Комисията по време на избори и проверките на кандидатите, които извършва, дават спокойствие на обществото, затова Комисията следва да продължи работата си и да я надгражда. Той смята, че трябва да се популяризира дейността на Комисията и един ден да се пристъпи към преминаването ѝ в Институт за национална памет. Също се присъедини към виждането, че международната дейност на Комисията следва да се разширява.

От членовете на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред въпрос към господин Пламен Тончев бе зададен от народния представител Божидар Божанов, на който бе отговорено.

Въз основа на проведеното изслушване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да разгледа и гласува предложените кандидатури за председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по реда на раздел VI от приетите процедурни правила, за което се прилагат проекти на решения за избора им по азбучен ред на собствените имена.“