Румен Христов

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще подкрепи този законопроект не само защото сме вносители, а защото той е чакан от българските земеделци, които имат достъп до вода. Това се случва за трета година, така че не е нещо ново, за да бъде толкова дълго дебатирано, разбира се, право на дебати имаме в този парламент и всеки има право да се изказва.

Аз искам обаче да кажа няколко думи за хидромелиорациите в България и „Напоителни системи“ като цяло, за да могат да бъдат чути от всички народни представители и от обществото. Да, до края на 1989 г. България на хартия, повтарям, на хартия, се водят 12 млн. дка поливни площи, но ефективно, пълноценно, качествено се напояват около 8 млн. дка. Това се случва, уважаеми колеги, защото имаше вноска във всяка дейност, която се осъществяваше в България, към фонд „Мелиорации“ – 4%. Това означава, че на всеки 100 лв., изкарани от всички отрасли в България, се отделяха 4 лв. за изграждането на хидромелиоративни съоръжения и за тяхната поддръжка.

Безспорно, че след промените през 1990 г. нямаше възможност, а Вие знаете какви тежки години преживяхме – да не връщам лентата към хиперинфлацията и заплатите от три-четири долара, и пенсии от два-три долара, но започнаха и реформите в отрасъл „Земеделие“, а именно възстановяване на собствеността, закриване на ТКЗС-тата и АПК-тата и тази собственост, която беше изградена от държавата, трябваше да бъде прехвърлена на някого, нямаше юридически субекти, които да я поемат.

С помощта на Световната банка бяха правени многократни опити, накрая завършиха успешно, за създаването на водни сдружения. Те трябваше да поемат стопанисването на тези обекти, но както знаете, българите трудно се сдружават, нещата не са много положителни в тази посока.

Това, което се коментира от специалисти, е, че за ВиК сектора, за питейната вода са необходими около 30 – 35 млрд. лв. За възстановяване на хидромелиорациите, господин Министър, ние сме говорили с Вас, се говори за 12 – 13 милиарда. Аз нямам никакво съмнение, че приоритетно ще бъдат давани средства за водно питейните нужди, и това е нормално, защото в 21 век не можем да лишаваме българските граждани от достъп до питейна вода, но това правителство е първото, което заложи инвестиционна програма по отношение на хидромелиорациите. Един милиард и половина Ви се вижда много, но на фона на това, което Ви казах, то е нищо, защото ако с тези темпове… Разбира се, не е лесно да бъдат осигурени тези средства. Трябва да има консенсус между всички нас, когато приемаме разходи, които да бъдат насочени към хидромелиорациите и обществото, разбира се, трябва да преглътне, ако мога така да се изразя, този разход. Но ако ние заделяме, това е правилна, важна стъпка, но ако се движим с този темп, отидоха 10 – 12 години за възстановяване на това, което искаме да се осъществи като възможност за напояване. Така че нека да вървят паралелно двата дебата, но в момента да се концентрираме върху промените, върху Закона, който разглеждаме днес, да го приемем.

И още нещо, понеже се коментираха загубите, с господин министъра в Комисията по земеделието многократно сме говорили, няма да бъдат компенсирани загубите между водоемите и земеделските производители. Компенсацията отива за водата, която е ползвана от земеделските производители. Така че самите „Напоителни системи“ имат не само задача, но и нужда от това да модернизира тези съоръжения, да няма тази загуба, защото тя остава за сметка на дружеството. И благодаря за вниманието.