Стилиана Бобчева

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Бях подготвила декларация със страшно много факти, много статистика, но реших, че това е безсмислено. Осъзнах, че Вие всъщност много добре знаете за унищожението на образованието, на културата и на ценностите ни.

Затова ще Ви разкажа няколко истории. Бях много горда, че съм завършила право в Софийския университет тогава, когато да те приемат и да завършиш право, беше наистина трудно. Изискваха се страшно много усилия, много труд, денонощна работа. Бях много горда, че съм част от това академично общество, но бях горда до 21 май 2025 г. Няколко дни преди това от Софийския университет се свързаха с нас, с Исторически парк, за да пожелаят да им се подари една картина – невероятен шедьовър на Мирослав Йотов със светите братя Кирил и Методий на нея.

Ние казахме, че не можем да подарим картината, но можем да предоставим копие, а докато обаче го изработим, ще им дадем оригинала. Нека да заредим студентите за празника на 24 май, нека да ги вдъхновим. Ден преди картината да бъде изложена в Софийския университет, получихме обаждане, че от най-високо ниво е наредено тази картина да не бъде излагана – забранената картина на забранения Исторически парк със светите братя Кирил и Методий на нея.

По същото време във Великобритания родолюбиво българско момиче пожелава да закупи енциклопедия с българските герои Тервел, Алцек, Ивайло, Калоян и иска да ги подари за празника на българското училище там. След първоначалното съгласие и ентусиазъм от училището тя получава обаждане, че не може да подари книгите. Това са забранените книги на забранения Исторически парк.

По същото време в България се раздават комикси и те са със завета на хан Кубрат. За тези от Вас, които са го забравили – хан Кубрат събира своите петима синове и заедно с един сноб съчки им показва урок по обединение. Тъй като директорът на училището е класен на четвърти клас, а този комикс се раздава на трети клас и тогава децата учат история, той моли да се занесат комиксите и в четвърти клас. Казвам: разбира се, ще занесем комиксите, а ако някое дете не е получило, ще получи, а ако го е загубило, отсъствало е, няма проблем. Влизайки в четвърти клас, аз питам децата дали имат комикс. Едно момиченце с блеснали очи извади комикса от чантата си и каза, че го носи всеки ден повече от една година и че когато на нея ѝ е трудно, тя знае, че не е сама и заедно можем да постигнем всичко – същите книги, същите забранени книги на същия този забранен Исторически парк.

Аз пожелавам на всеки един от Вас да се докосне до тази трогателност, до тази невинност на децата и тогава няма сила на света, която да Ви накара да ги предадете и да предадете огъня в сърцата им. Когато на мен ми е трудно, си повтарям едно стихче на Халил Джубран от „Пророкът“. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Охооо!“)

Него го питат за доброто и злото и той отговаря: „Мога да Ви говоря за доброто у Вас, но за злото – не. Понеже що е злото, ако не добро, измъчено до смърт от глад и жажда? Истина Ви казвам: когато доброто във Вас изгладнее, то дири храна и в най-тъмните пещери, а когато ожаднее, пие даже от мъртвата вода.“

Когато забраняваме културата, когато забраняваме образованието, когато забраняваме картините, на тяхно място идват агресията, идват наркотиците, идват неграмотността. Според PISA, което е международното изследване на учениците, което е организирано от ОИСР, 53% от децата са функционално неграмотни по четене. Това означава, че те не разбират това, което четат, не могат да го анализират и не могат да го приложат практически в ежедневието си. 54% са децата, 15-годишните, които не могат да достигнат до второ ниво по математика, което също ги прави функционално неграмотни, а 48% са в сферата на науките.

Когато се страхуваме и позволяваме да ни повлияят, за да не загубим благоволение, пари или се страхуваме да не ни обвинят в политически пристрастия, тогава ние не репресираме Исторически парк, ние репресираме българския дух. За мен забраняването на Исторически парк е забраняване на бъдещето на децата ни и смятам, че всички сме съучастници в това – и тези, които предприемат активни действия, и тези, които наблюдават безучастно отстрани. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“ Ръкопляскания.)