Манол Пейков

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа, благодаря.

Подкрепяме декларацията, но поводът да изляза на трибуната беше изказването на господин Биков, защото то ме наведе на важни мисли.

По стечение на обстоятелствата през последните две години много активно посещавам Македония и в частност град Прилеп, където, знаете, Фондация „Манол Пейков и приятели“ придоби къщата на Димитър Талев или поне две трети от нея.

Исках да дам една малко по-различна и важна гледна точка към проблема с Македония. Истината е, че по време на нашите посещения, а те не са малко, вече седем или осем – в Прилеп, Битоля и околните градове, никъде и никой не е проявил към нас враждебност. Абсолютно навсякъде бяхме посрещнати с отворени обятия, бяхме подкрепяни и от хора, и от институции. Абсолютно човешки бяхме посрещнати. Абсолютно удивително е колко далече е поведението на обикновените хора от онова, което настоящото македонско правителство прокламира като своя политика. Затова тази декларация е важна.

Но също така, господин Биков, връщам се към Вас, защото това, което Вие казахте – че ние трябва да извършим нашата част от работата, да, това е много важно. И се обръщам към Вас, защото Вие в момента сте част от управляващата коалиция, да не кажа, че Вие сте водещата част. Имаме много несвършена работа, господин Биков.

Искам да напомня за Коридор № 8, където нашата част от работата не е свършена. При последното ми посещение в Кочани, където занесохме помощи, събрани от българи, получихме страхотна благодарност. Също така ми разказаха за жп линията от Кочани до България, която е почти готова, и по време на краткото българско управление през 1942 – 1943 г. е била построена почти изцяло. Има 42 тунела и са останали само два за доработване.

Това са възможности, от които ние трябва да се възползваме, защото това е начинът да постигнем добросъседство, това е начинът да развием тези добронамерени отношения, които виждаме у обикновените македонци.

И смятам, че Вашето правителство трябва да работи в тази посока.

Едни от най-мъдрите думи, които съм чувал в Македония по време на престоя си там, бяха от един млад македонски издател, който издава, между другото, доста български автори, има симпатии към България, има и български паспорт дори. Той каза: мисля, че най-големият проблем е, че просто хората не се познават, а мисловната антена на редовия македонец е обърната към Сърбия, за жалост, благодарение на десетилетията, прекарани в границите на Югославия, благодарение на настоящите усилия на сръбската държава.

Ние трябва да свършим нашата част от работата, трябва да осигурим тези коридори, трябва да построим жп линия, трябва да има магистрала до Македония. В момента, в който хората започнат да пътуват, да обменят идеи, да се смесват, отношенията не просто ще се затоплят, но аз мисля, че това ще бъде нова ера в нашите взаимоотношения.

Държах да го кажа тук, от тази трибуна, защото в момента сме в опозиция и ние не можем да предприемем такива мерки, но усетих вибрации в думите на господин Биков, които са в същата посока, и просто исках да кажа, че ние подкрепяме това. Аз лично го подкрепям с цялото си сърце. Благодаря Ви.