Явор Хайтов (права и свободи – ДПС)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.

Уважаеми дами и господа народни представители! В навечерието сме на 9 юни. Това е една от най-мрачните, най-черните страници в българската история. На 9 юни 1923 г. с преврат е свален редовно избраният министър-председател Александър Стамболийски и е свалено от власт правителството на БЗНС. Няколко дни след това – на 14 юни, земеделският лидер и водач е убит жестоко в родното му село Славовица. Александър Стамболийски с право може да бъде наречен син на свободна България.

Роден е на 1 март 1879 г. – първата година след Руско-турската освободителна война. Никой не е предполагал тогава, че на Стоимен от село Славовица, наречен още Стамболийски, защото ходил няколко пъти на гурбет до Цариград – Стамбула града голяма, ще се роди младенец, който един ден ще порасне и ще стане Александър Стамболийски, министър-председател на България, смел общественик и реформатор. Никой не е предполагал също, че неговият житейски кръг ще се затвори насилствено и трагично след 44 години във вилата му край родното село Славовица.

По време на своето кратко, почти тригодишно, управление той провежда мащабни реформи и прави много повече от стореното през нашия 35-годишен мъчителен преход. Някои казват, че Стамболийски счупва писалката със златен писец, когато подписва несправедливия Ньойски договор през 1919 г. Президентът на САЩ Удроу Уилсън бил толкова възмутен от реваншизма на своите европейски съюзници, че напуска конференцията в Париж преди приключване на преговорите. Александър Стамболийски е първият държавник, който има смелостта да проведе референдум за съдене виновниците за националните катастрофи през 1913-а и 1918 г. Продажни политици, министри и военни са осъдени и изпратени в затвора.

Реформите, които извършва той – извършва образователна реформа. Във всяко село се създава основно училище. Въвежда се задължително образование до 8 клас.

Към Софийския университет се създава аграрен факултет, а в Пловдив се открива ветеринарен. Със Закон за земеделския кредит се подпомага Българската земеделска банка и се създава Земеделска кооперативна банка. Със Закон за тютюна се забранява на посредниците да продават необработен тютюн на фабрики. Това могат да правят само кооперации и производители. Със Закон за риболова се прекратява дейността на спекулантите. Продажбата на улов от морското крайбрежие и Дунава се разрешава само на кооперациите.

През периода 1919 – 1923 г. са регистрирани около 3000 кооперации. Благодарение на тях България възстановява своята средна класа и преодолява пораженията от трите последователни войни.

Построени са 630 км пътища и 640 нови моста. Отводнени са десетки заблатени местности, провежда поземлена и образователна реформа. И забележете, в София се създава по време на управлението на Земеделския съюз Художествена академия, Музикална академия, Свободен университет, Археологическия музей и Народната опера – първата държавна опера на Балканите. Приет е Закон за детската литература, за поощряване на родната литература. България укрепва бързо след националната катастрофа, предизвикана от други. И всичко това се постига, без страната да е ничий сателит и без да разчита на чужда помощ.

Стамболийски е особено актуален и днес. Той напълно е споделял завета на Апостола, че трябва сами да извоюваме свободата си и да разчитаме за всичко най-вече на себе си.

Другите за Стамболийски. Джеймс Баучер, английски журналист, написва очерк за Стамболийски и призовава българския народ да съхрани делото му в бъднините. Професор Джон Бел, автор на монографията „Селяни на власт“, Александър Стамболийски и БЗНС, издадена от университета в Принстън.

Ърнест Хемингуей, велик американски писател и журналист, още като млад репортер в статията си „С какво се занимават кралете на Европа“ за вестник „Торонто Старт той пише“ „Стамболийски бе свален от стари прогермански, армейски офицери, рушветчии и политически интриганти от българските интелектуалци, които са загубили способността си да бъдат повече честни.“

Иван Вазов, патриархът на българската литература, по повод на юбилея в негова чест и удостояването му с титлата на роден поет от земеделското правителство той пише на Иван Шишманов: „ Аз видях, че земеделското правителство ми даде повече от ония, към които се числя. Аз съм стократно награден за труда си и за огорченията си – европеецът, особено актуален днес и в наши дни.“

Стамболийски е горещ радетел за Федеративни Балкани и Европейски съединени щати. Името му е вплетено сред имената на европейските строители.

През 1921 г. скулпторът Андрей Николов извайва бюст на Стамболийски, който е единственият бюст на български политик в Музея на Обществото на народите в Женева. Днес Европейският съюз е поставен пред изпитания, свързани с военната агресия на Путин, с тероризма, с емигрантските вълни, със световната икономическа криза и с институционалното изграждане на общността. Лисабонският договор се оказва трудна стъпка с компромисен ефект. Бюрокрацията, корупцията, националната идентичност, етническата и религиозната нетърпимост, популизмът и реваншисткият национализъм са големи и важни проблеми. За тяхното решаване са нужни политици със смели, мащабни и отговорни идеи – такъв, какъвто е бил Александър Стамболийски.

Като всеки жив човек и той има своите слабости и грехове, но те бледнеят пред кървавите изстъпления след преврата на 9 юни 1923 г. Преди да бъде мъченически обезглавен, Стамболийски е подготвял проект за републиканска конституция. Всички правителства след това безвъзвратно се отдалечават от принципите на демокрацията, та чак до наши дни, когато въпреки членството ни в Европейския съюз и НАТО, истината за прехода все още не е разкрита, а кризата на политическото представителство все повече се задълбочава.

Днес България и Европа се нуждаят от реформатори като Стамболийски. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Демокрация, права и свободи – ДПС“.)