Радослав Рибарски

Благодаря, госпожо Председател.

Поредно обсъждане, което ще мине без особен дебат – Закон за енергията от възобновяеми източници. Нямаше никакви изказвания и в Комисията. Предполагам, че това е основно заради усещането, което идва и от вносителите на този законопроект, че той не води до абсолютно нищо. Това е един изпразнен от съдържание законопроект, който в Закона за енергията от възобновяеми източници чисто механично въвежда едни регулации, които е поискала Европейската комисия. Целта на този законопроект и на тези промени са основно за постигане на второ плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, което второ плащане явно за пореден път ще трябва ГЕРБ да заблуди Европейската комисия, че нещо се прави, а в края на краищата то не води до абсолютно нищо. Нито се облекчава някакъв режим за възобновяемите енергийни източници. Има разпоредби, които значително влошават пък ситуацията с опазване на околната среда.

А другата цел на този законопроект е именно двете разпоредби, които влязоха между първо и второ четене, които засягат Закона за обществените поръчки, неговото заобикаляне, и Закона за държавните имоти, също заобикаляне на тръжните процедури по отдаване на имоти за период от 10 години. Това всичко влезе между първо и второ четене и то реално поставя предпоставките за създаване на един нов ин хаус в енергията с възобновяеми източници през ЕСО, НЕК и други държавни дружества. Този ин хаус елиминира обществените поръчки, когато касае възлагане на проекти за изграждане на възобновяема енергия върху общински или държавни имоти. Тогава обществени поръчки няма да има и подизпълнителите пък под никаква форма не виждаме в този законопроект да е уточнено, че подизпълнението на тези поръчки ще трябва да подлежи на търгове.

Това се случи в пътищата. Сега този подход се разширява в енергията от възобновяеми източници. И това за мен са двете цели на този законопроект. Няма приоритетни зони, и това се каза многократно в обсъждането на този законопроект. Те са приети преди повече от година, но все още няма приоритетни зони, но пък се намалява регулацията, свързана с изграждането на възобновяеми източници в тези приоритетни зони, които все още ги няма.

Покрай това разширяване обаче се отварят вратички и за много други проекти, които да си спестят преминаването през оценка на въздействието върху околната среда, през преценка на екологичните норми, които трябва да бъдат спазени. Именно това са опасенията на всички ни, когато обсъждахме този законопроект в комисии и в залата миналия път.

Най-кратък срок за съдебни производства, миналия път го засегнахме, това също е едно изпразнено от съдържание законодателство, което никъде другаде в българското законодателство не дава дори някакви индикации на бъдещи инвеститори какво могат да очакват, ако се наложи да заведат съдебни дела в процеса на изграждане на възобновяеми източници.

Административният капацитет – това е другото нещо, което инвестиционната общност в България отдавна се надява да се случи, но не по този начин, просто в един законопроект да е написано, че ще се правят административни центрове във всички общини. Общините нямат административен капацитет, нямат специалисти, това няма да се случи. Аз бих се радвал поне две или три общини в България да имат такъв капацитет и те да насочват инвестиционните намерения в правилната посока, а не те да се лутат по 2 – 3 години от врата на врата и да се чудят кой е поредният документ, който трябва да си набавят.

Тези административни центрове също така в общините. Аз не видях и да е отделено някакво финансиране в бюджета за тези административни центрове. От друга страна пък, техните графици, които те ще изготвят за инвестиционните намерения, стават задължителни. Как точно стават задължителни, аз нямам представа. Буквално регулация с регулация се бият през този законопроект. И всеки един инвеститор, дръзнал да спазва Закона за енергията от възобновяеми източници, се оказва в нарушение най-вероятно на останалите разпоредби по Закона за устройство на територията, Закона за опазване на земеделските земи, Закона за опазване на околната среда и така нататък.

Ако колегите днес ми кажат кой законопроект трябва да се следва, когато някой иска да спази този облекчен режим, аз ще съм му благодарен. В Закона за устройство на територията няма разрешение също така и за инсталиране. Законът за енергията от възобновяеми източници въвежда такъв термин, който го няма абсолютно никъде другаде в българското законодателство. Най вероятно Европейската комисия им го е изискала и те чинно го залагат в Закона. Учудващо е за мен, че точно това нещо от Закона за устройство на територията, така наречените разрешения за инсталиране не биват засегнати от ветото, но отново е моментът да кажем, че разпоредбите са напълно неизпълними. Има и изкуствена конструкция, която аз не знам да съществува някъде другаде в българското законодателство, и Законът за енергията от възобновяеми източници се превръща в едни пожелателни разпоредби, които нямат никакво реално приложение.

Освен всичко казано дотук, аз бих искал да дам повод и на господин Стойнев, но не го виждам в залата, за реплика. Той каза, че благодарение на тях цената на електроенергията за бита нямало да се покачва. Вече има индикации за покачване на цената на енергията за бита, въпреки това, че те са отложили тъй наречената либерализация, индикации от 4 – 5% за увеличение на цената за бита. Въпреки че нищо не се променяло за хората, ясно виждаме, че това, което се случи през изминалата година, едно увеличение с 3 – 4% през лятото и допълнително през зимата, най вероятно ще се случи и тази година. Ние изключително много настояхме за продължаване на пътя към реално прилагане на механизъм за енергийна бедност и програма за справяне с енергийната бедност. Това отново остава на заден план. Приказките, че либерализацията се отлага, взеха връх, а либерализацията не се отлага. Либерализацията на едро ще се случи от 1 юли 2025 г. и тя е така, както беше заложена преди точно една година.

Нищо не е отменил или отложил господин Стойнев с неговия законопроект.

Както преди седмица обсъждахме, Законът за енергетиката има абсолютно същата цел, да каже пред българското общество, че либерализацията се отлага за неопределено време, а пред Европейската комисия да се каже: ето, ние направихме либерализация – либерализация на едро. Точно тези разпоредби нито на мнозинството вършат работа, нито пък на хората, които се предполага, че трябва да ги спазват. И либерализацията в момента е пълен миш-маш и никой не знае какво точно ще се случи, въпреки че имаше над година за подготовка на този изключително важен процес, нито пък Пътната карта, която била отменена. Тя в момента е приета от Министерския съвет и си е в сила, Европейската комисия я е приела. А относно пък декарбонизационната цел, която беше заложена, самото Министерство на енергетиката каза, че целите са спазени, изпълнени са и това се е случило още през тази година – една година преди крайния срок, без да бъдат налагани административни ограничения за използването на енергията от ТЕЦ и без да бъдат ограничавани под някаква форма тецовете в България.

Така че поредното законодателство, което не води до нищо, но създава изключително порочни и налага отново порочни практики през заобиколен Закон за обществените поръчки, през заобиколен Закон за държавните имоти. Благодаря.