Димо Дренчев

Благодаря, госпожо Председател.

Очаквах господин Божанов да вземе думата, доколкото ние нямаме предположения към второ четене по този законопроект за разлика от тях, не знам защо си замълча. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) А, ето.

Критиките по Законопроекта ги направихме доста обстойно още на първо четене. Там се засяга изключително много и се регулира застрахователният и хазартният сектор с изисквания, които не са изисквания на Комитета Moneyval. Като цяло се следва тенденцията, която е в серия от законопроекти, които това Народно събрание прие – да се дава повече власт, да се дава повече сила на КФН очевидно с цел да бъдат овладявани цели сектори.

Аз конкретно ще се спра на една отмяна на чл. 54, ал. 11. Става въпрос за това, че фирмите ще трябва да продължават да носят на хартия, да предоставят на хартия данни, които така или иначе се намират в търговския регистър – нещо, което е регрес по отношение на това, което България е постигнала. Аз призовах на първо четене Министерството на електронното управление да вземе становище по този законопроект, доколкото от тях очакваме да направят така, че администрацията да намалява, че изискванията и регулациите към бизнеса в България да намаляват. Те не обърнаха внимание и нямаме становище от тях по въпроса.

Другата част от промените, на които искам да акцентирам, са предложените промени между първо и второ четене, свързани с санкционираните лица. Щяхме да ги подкрепим от ВЪЗРАЖДАНЕ, ако те бяха в състояние да постигнат целта, която може би политически ще бъде представена от техните вносители, че трябва да я постигнат, а иначе да се ограничат и по някакъв начин да се извадят от финансовата система на страната санкционираните лица – санкционирани от трети държави, чиито санкции не важат на територията на Европейския съюз. Само че тези предложения са, меко казано, ялови и те няма да постигнат абсолютно никакъв ефект и няма да направят нищо, освен да затруднят допълнително банковия сектор, тоест там се иска лицата, които са санкционирани, да се поставят под текущо и разширено наблюдение и всички свързани с тях делови отношения.

Мога да Ви уверя, че банките много внимателно наблюдават клиентите си по сега действащото законодателство и анализират тези, които биха представлявали риск за тях, и това да им го вменяваме с още един n-ти на брой законопроект, който ще изисква още хора, още отдели и още правене на нищо, и в момента застрахователният и банковият сектор е претоварен да отговаря на някакви нормативни изисквания, които, между другото, в крайна сметка не доведоха до абсолютно нищо – не спряха на това да бъдат изнесени парите за автомагистрала „Хемус“ в куфари от банка, не спряха това „Хамас“ да си купи радиостанции през българска фирма, с които после израелците да ги ударят, така че очевидно всички тези мерки не правят нищо друго освен да дадат повече власт на регулаторите, когато бъдат натиснати, да натиснат конкретен бизнес или да затрудняват правенето на бизнес в България.

И на още нещо искам да обърна внимание. Ако ще признаваме санкции на страни, които не важат в Европейския съюз – в случая Вие визирате санкционираните по „Магнитски“, санкционираните от Съединените щати, но светът доста бързо се променя, да не стане така, че ще трябва да се съобразяваме със санкции, наложени от Китай или наложени от Русия на някакви лица, които не важат на територията на Европейския съюз, и да трябва банките да се съобразяват и с тях. От тази гледна точка тези промени може би са имали ефект да постигнат някаква политическа цел, но са твърде, твърде слаби, твърде-твърде около, но не и в целта и няма смисъл да се затруднява допълнително бизнесът с нещо, което няма да постигне прокламираната си цел. Благодаря.