Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, взимам изказване по тази, смятам, че консенсусна тема, защото миналата седмица в Комисията по политиките за българите извън страната обсъждахме един въпрос, свързан с нашата българска общност в Босилеград, и става въпрос за създаването на междуграничен транспорт – автобусна връзка между Босилеград и Кюстендил, която е прекъсната. През деветдесетте години е имало такава връзка, но от много години няма и местното население – голяма част от тях с българско самосъзнание, намират начини с частен транспорт – има някои от тях дори всеки ден пресичат границата, за да намерят препитание и да работят на територията на община Кюстендил.
Кюстендил се намира само на 42 км от Босилеград, което е едно изключително малко разстояние. И този район – специално обръщам внимание на Босилеград, е слабо развит икономически, няма много препитания и някак си естествен център се пада Кю стендил.
На гости на Комисията ни бяха от областната управа, както и заместник-кмет, който ми каза, че така предложената програма няма дейност, която да финансира създаването на автобусна връзка.
Аз бих искал да задам въпрос към вносителите на този законопроект за ратификация дали е така и дали по тази програма може да има проекти, свързани с автобусна връзка.
Разбира се, за българската общност, която е на границата, е изключително важна както връзката, така и съвместни проекти – бизнес проекти. Преждеговорившият господин Стоянов каза, че може да се използва Програмата за финансиране на двустранни проекти, тоест фирми от едната страна и от другата страна на границата да правят съвместни проекти. Сега проблемът, който стои и аз обсъдих миналата седмица със заместник-кмета на Кюстендил, е, че от нашата страна все пак има фирми, има икономическа дейност, и говоря за Кюстендил и общината, докато от другата страна няма почти никакъв бизнес, което е проблем да се кандидатства по тази програма и трябва да се помисли как парите да бъдат усвоени ефективно.
Другото, което ми споделиха местните власти в Кюстендил, е, че за тях изключително важен е този Коридор № 8, а пък, за съжаление, държавата е пренасочила парите за създаването му, става въпрос за няколко километра, които ще ни свържат не само с един град, а с няколко града, където има силно изявена българска общност извън пределите на родината, затова този коридор също е много важен.
Другото, което ми беше споделено, е за граничния пункт, който е България – Сърбия. При влизане в Сърбия този граничен пункт не се използва, не обмитява стоки, което е един пропуск за местната икономика. Той може да се използва по-добре и смятам, че точно тази програма може да помогне за развитието на този граничен пункт, а и за развитието на икономиката на този граничен район.
И на последно място, както спомена и господин Стоянов, тъй като аз тази година два пъти посетих Босилеград, забелязах самото географско положение на района, че има много гори и има стръмни склонове около реката, по която е и пътят – връзката към граничния пункт, теренът е труднодостъпен и при евентуален пожар ще бъде необходима доста добра техника и бърза реакция да бъде евентуално потушен, ако се случи такова бедствие. И затова смятам, че тази програма също би била полезна за закупуване на такава превантивна пожарна техника, която да бъде използвана както на територията на Кюстендил, така и на съседните общини, така и в трансграничния район и от другата страна – Сърбия, където също има много гористи местности и много труднодостъпни региони. Благодаря.
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк:
Издържаме се единствено чрез малки дарения от физически лица!
Също может е да направите , както и да ни дарите по или .