Костадин Костадинов

Вие споменахте, господин Таслаков, за Босилеград, обаче забравихте да споменете още две други важни български общини. Едната е Цариброд, където от около 20 години има проект за изграждане на допълнителен контролно-пропускателен пункт, който да бъде само единствено за българите от две страни на границата. Защото лятно време, когато минават турските гастарбайтери, там става една голяма преизподня и в буквалния смисъл на думата отнема часове, за да можеш да преминеш през границата, въпреки че се работи с облекчен пропускателен режим, увеличени смени на работещите на КПП-то, но просто наистина е невъзможно. Там минават в буквалния смисъл на думата милиони хора. И този проект от 20 години стои, като идеята беше да могат хората, които пътуват постоянно, защото може би повече от 50% от населението на Цариброд, както и в случая с Босилеград, който Вие споменахте, работят в България, всекидневно минават границата. И когато лятно време започне този ад, за тях работният ден започва понякога в 3 – 4 сутринта, тъй като на тях им отнема примерно, да кажем, 2 – 3 часа да минат границите. Това се повтаря по два пъти на ден. За да се облекчи това нещо, още преди наистина повече от 20 години, ако не се лъжа, в края на миналия век, имаше подобен проект, който периодично стига донякъде и след това отива наникъде. И тук голямата вина е на българското правителство, защото, доколкото сме наясно ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, сърбите са по-напред с документацията от нас. Все едно в Цариброд живеят сърби, те повече имат желание, което е абсурдно, тъй като и от едната, и от другата страна на границите живеят само българи.

Що се отнася до втората община, която има подобен проект, но той дори не е като идеен проект, а просто има някаква идея за това, че трябва да се направи такъв контролно-пропускателен пункт, той е южно от Брегово, за да свързва по-лесно и по-бързо тимошките села, които са отнети от България през 1919 г., с околните български села, които са в територията на Видинска област, там обаче дори няма идеен проект днес. Просто има едно обсъждане, има искане на местните общности, но заради демографската катастрофа в Северозападна България и упадъка на местните общини реално вече няма и кой да го поиска.

Така че искам да чуя Вашето мнение по този въпрос и какво смятате Вие да предприемете в тази посока като председател на Комисията за българите в чужбина.